Изтръгнати от корен [bg]

Подозирам, че му беше омръзнало да минава за втори магьосник в Полния. Бях чувала някои неща за него — често се споменаваше в песните за войната с Росия — въпреки че бардовете в нашата долина, естествено, не говореха много-много за друг магьосник. Искахме да слушаме истории за Змея, за нашия си магьосник, и изпитвахме собственическа гордост и задоволство от това, отново и отново да чуваме, че е най-могъщият магьосник в страната. Досега обаче не се бях замисляла какво всъщност означава това, пък и бях забравила да се страхувам от него след толкова много време, през което бяхме заедно. Когато видях с каква лекота задуши магията на Сокола, неизбежно си спомних каква голяма сила е той и че от него се страхуват даже кралете и другите магьосници.

Виждаше се, че на принц Марек това напомняне се понрави не повече, отколкото на Сокола; ръката му остана на дръжката на меча, а лицето му беше сурово. Той погледна отново към Каша. Трепнах и посегнах да я хвана за ръката, но безуспешно — тя се отдалечи от мен и тръгна към принца. Преглътнах закъснялото предупреждение, което ми се искаше да изшептя, докато тя правеше реверанс с наведената си златиста глава. После се изправи и го погледна право в лицето: точно както се бях опитала да си представя, че ще направя аз преди много дълги месеци. И без да се запъне, каза:

— Господарю, знам, че се съмнявате в мен. Знам, че изглеждам странно. Но е вярно: свободна съм.

В съзнанието ми препускаха различни отчаяния, преплетени с отчаяна молитва. Ако той извадеше меча си… ако Соколът се опиташе да я порази…

Принц Марек погледна Каша отвисоко; лицето му беше безмилостно и изпитателно.

— Била ли си в гората?

Тя склони глава.

— Десниците ме отвлякоха.

— Ела я погледни — каза той през рамо на Сокола.

— Ваше Височество — започна магьосникът, — за всекиго е видно…

— Млъкни — пресече го принцът остро като с нож. — И аз не го харесвам, но не съм те довел тук за политика. Погледни я. Заразена ли е или не?

Соколът замълча и се навъси; въпросът го сварваше неподготвен.

— Нощ, прекарана в Леса, неминуемо…

— Заразена ли е? — Принцът изричаше думите остро и твърдо. Соколът бавно се обърна и погледна към Каша; наистина я погледна, за пръв път, и челото му се сбърчи от объркване. Аз гледах Змея; не смеех да се надявам и въпреки това се надявах: ако пожелаеха да изслушат…

Змеят обаче не гледаше към мен, нито към Каша. Той гледаше принца, а лицето му беше сурово като камък.

Соколът веднага се зае да я изпитва. Поиска определени отвари от запасите на Змея и книги от библиотеката му, за които Змеят веднага ме изпрати, без да спори. После ми нареди да чакам в кухнята; първо реших, че иска да ми спести гледката, защото някои изпитания бяха кошмарни, също като магията за отнемане на дъха, която бе приложил върху мен, след като се върнах от Леса. Даже от кухнята пак чувах напевите и пукота на магията на Сокола. Тя отекваше в костите ми като ударите на голям, далечен барабан.