Изтръгнати от корен [bg]

Каша стоеше в средата в сложен двоен кръг от стрити със сол билки. Бяха сложили тежка яка на шията й като ярем от черно желязо с магьоснически букви в сребристо, от която се спускаха вериги към окованите й китки. Нямаше стол, на който да седне, и тежестта трябваше да я накара да се превие надве, но тя с лекота стоеше изправена. Когато влязох, едва забележимо ми се усмихна: „Добре съм

Соколът изглеждаше по-уморен от нея, а принц Марек търкаше лицето си и се прозяваше, въпреки че само седеше на един стол и наблюдаваше.

— Ето тук — повика ме Соколът и посочи претрупаната си работна маса, без да ми обръща повече внимание. Поколебах се, но Змеят ме изгледа остро от стола си на подиума. Обхваната от бунтовно настроение, оставих шишетата на масата, но не излязох от залата; само се отдръпнах до вратата и застанах там.

Соколът вдъхна три различни пречистващи заклинания в стъклениците. Работеше с особена остра прямота: Змеят би надипли заклинанието в безброй сложни детайли, докато Соколът се движеше по права линия. Но магията му действаше по същия начин; той като че ли просто избираше друг път измежду многото, не се луташе сред дърветата като мен. Той подаде шишетата на Каша през линията на кръга с дълги метални щипци: изглежда, вместо по-спокоен бе станал още по-предпазлив. Докато Каша пиеше течността от стъклениците, тя засияваше под кожата й и си оставаше там; когато изпи и трите, вече огряваше цялата зала. В нея нямаше и следа от сянка, ни една останала нишка на поквара.

Принцът седеше на стола си с голям бокал вино до лакътя си, безгрижен и спокоен, но забелязах, че виното стои недокоснато, а очите му не се откъсват от лицето на Каша. Ръцете ме засърбяха за магия: с радост бих му ударила един шамар, само за да спре да я гледа.

Соколът дълго се взира в нея, после извади превръзка от джоба на дрехата си и я сложи на очите си: беше направена от плътно черно кадифе със сребристи букви и достатъчно широка, за да покрие челото му. Докато я слагаше, измърмори нещо; буквите засияха и непосредствено над средата на челото му се отвори дупка. През нея гледаше око: голямо и причудливо, кръгловато; пръстенът около огромната зеница беше достатъчно тъмен, за да изглежда почти черно, само с малки пръски сребро. Той отиде до ръба на кръга около Каша и впери това око в нея; огледа я от глава до пети и я обиколи три пъти.

Накрая отстъпи назад. Окото се затвори, след него и дупката и Соколът с треперещи ръце се опита да развърже възела на превръзката. Свали я. Неволно се втренчих в челото му: там нямаше и следа от трето око или каквото и да било друго; само собствените му очи бяха кръвясали. Той се отпусна тежко на стола си.

— Е? — попита строго принцът.

Соколът не каза нищо. Накрая неохотно отговори: