Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Единствената разлика между Атиаран и Господаря Гад беше желанието на Презиращия той да се провали.
„Никога няма да узнаеш…“ Естествено! Зверският му гняв напираше дори през умората. Та той сънуваше — нямаше друг отговор за всичко наоколо, за невъзможните изисквания на Земята, за цялата й немислимост. Томас обаче познаваше разликата между действителността и съня, още беше с всичкия си.
И беше прокажен.
Но красотата на Духчетата, изтреблението им…
„Аз съм прокажен!“
Потрепери и веднага се зае със ЗКТ. „По дяволите! Какво общо имат с мен Духчета, необузданата магия и проклетникът Берек?!“ Увери се, че няма рани, а омачканите му дрехи не са скъсани никъде, но краят на жезъла, даден му от хайрбранд Барадакас, беше овъглен от мощта на Злотворните. „Дяволите ги взели! Нямат право да ми причиняват това!“
Вбесен въпреки изтощението, той тътреше крака до Атиаран. Тя не се обръщаше към него, не изглеждаше да забелязва присъствието му. Томас не й дотягаше през този ден — боеше се какво би сторил, ако пак й даде шанс да го упрекне. Но когато спряха в студената вечер под острия блясък на звездите, съжали, че нямат одеяла и грейвлинг. За да се отвлече от несгодите, той възобнови усилията си да научи нещо за Земята с неловката молба:
— Разкажи ми за онзи, който ни спаси там.
Мълчанието се проточи, преди да чуе угаснал глас, пропит от вяло примирение:
— Утре. Остави ме на мира до утре.
Томас кимна в мрака. Усещаше го натежал от студ и размахани криле, но това щеше да го превъзмогне, но тона на Атиаран едва ли. Дълго седя потръпващ, като че готов да мрази всяко съновидение, сполетяло окаяното човечество, и накрая се унесе в неспокоен сън.
На деветия ден след тръгването им от дървеното поселище Атиаран му разказа за Необвързания така сякаш й беше безразлично какво говори и какво разкрива за самата себе си.
— В Средището на знанията има и такива, които се убеждават, че не могат да се трудят за Земята или да овладяват Знанията на Древните владетели заедно с останалите — Владетели или Пазители. Те имат свои стремежи, които са способни да следват единствено в усамотение. Но потребността да бъдат сами не ги откъсва от другите хора. Подлагат ги на Ритуала на освобождението, за да тръгнат в своето търсене с благословията на Владетелите и уважението на всички, които обичат Земята. Защото Владетелите отдавна са разбрали, че желанието да бъдеш сам не е непременно себично, стига околните да не го възприемат така.
— Мнозина от Необвързаните не са се завръщали да споделят знанията си. Но за онези, които не са изчезнали безследно, се разказват предания. Говори се, че някои научават тайните на сънищата, други стигат до разковничето на най-големите загадки в лечителството, трети пък се сприятеляват с животните и овладяват тяхната реч, за да ги призоват на помощ в тежки мигове.
— Такъв Необвързан ни спаси… — каза тя дрезгаво. — Познавач на Духчетата и приятел на горските животни. Знаеше повече за Седемте закрили, отколкото моите уши са чували някога. — Тя въздъхна на пресекулки. — Могъщ човек, а го погубиха… Той помогна на Духчетата да се спасят, избави и нас. Де и аз да можех да проявя такава доблест! Досега никакво зло не беше посягало на Духчетата в Анделейн. Дори Сивия убиец не се е осмелявал… Казват, че и Ритуалът на оскверняването не можел да им навреди. А сега сърцето ми знае, че те няма да танцуват вече. — Атиаран помълча тежко. — Няма значение. Всичко свършва с гавра и смърт. Който се надява, няма да избяга от скръбта. Но онзи Необвързан даде живота си, за да отидеш ти при Владетелите с посланието и пръстена си. Поне това ще постигнем, за да има смисъл саможертвата му.
Тя стисна устни и Томас се запита: „Това ли придава смисъл на живота? Да се постараем някой друг да не е умрял напразно?“. Не си позволи да продума и скоро мислите на Атиаран се върнаха трудно към започнатия разказ:
— Необвързаните… Някои са мечтатели, други целители, трети споделят дните си с животните в горите. Едни от Необвързаните проникват в дълбините, за да разкрият тайните на Пещерните твари, има и такива, които задълбават в знанията на Демондимите — тръгват, накъдето ги водят личните им прозрения. Чувала съм да споменават шепнешком, че Необвързани следват легендата за Кейройл Дивогорски от Задушаващата бездна и стават Пазители на Първичната гора. Но за това е опасно дори да се шепне…