![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Томас клатеше глава смаяно. Как беше възможно този исполин да е висок поне дванайсет стъпки? Но внушителното като канара тяло не допускаше съмнения и се натрапваше на сетивата, все едно Томас се беше спънал в камък с остри ръбове.
Мускулите му изпъкваха прекалено дори за толкова огромно същество, сякаш беше столетен дъб, сдобил се с крака. Носеше куртка и панталон от дебела кожа и не личеше да има някакво оръжие. От лицето му стърчеше къса брада като телена четка. Малките, дълбоко хлътнали очи гледаха бодро. Изпод челото — надвиснало подобие на крепостна стена — проблясваше пронизващ поглед като кратък лъч от скритите като в пещера мисли. Но колкото и страховита да беше външността му, Великанът преливаше от добродушие и веселие.
— Привет, Скална сестро — започна той с мек, бълбукащ тенор, прекалено висок и кротък, за да излиза от това обвито в мускули гърло. — В каква неволя си изпаднала? Помагам охотно, ала аз съм пратеник и поверената задача не ми позволява да се бавя.
Томас очакваше Атиаран тутакси да избълва молбата си, но колебанието й го смути. Тя си подъвка устните, като наглед се питаше как да изрече думи, които водят към омразен за нея избор. Сведе очи като засрамена и промърмори плахо:
— Накъде си се запътил?
Очите на Великана светнаха за миг и гласът му зазвуча с ромолене на извор под скала.
— Питаш за целта ми? Че кой е достатъчно мъдър да познава целите си? Все пак запътил съм се към… Не, това име е свързано с прекалено дълга история, не му е времето сега. Тръгнал съм към Твърдината на Владетелите, както я наричате вие — хората.
Атиаран попита все така неуверено:
— Как е името ти?
— Това пък е друга дълга история — отвърна Великанът и повтори: — Кажи ми, в каква неволя си изпаднала?
Атиаран обаче настоя отпаднало:
— Името ти…
Очите под масивното чело пак блеснаха.
— В имената има сила, а аз не искам да бъда призоваван от друг освен от приятели.
— Името ти! — изпъшка Атиаран.
Великанът помълча, преди да реши, и накрая изрече:
— Така да бъде. Макар пратеничеството ми да е важно, ще ти отговоря заради верността, свързваща твоя и моя народ. Казано накратко, наричат ме Сол по сърцето Носен от пяната.
Изведнъж ненавистта към собственото й решение се срина, може би победена накрая от доверието на Великана. Тя вдигна глава — Томас и Сол по сърцето видяха опустошението в очите й. Атиаран повтори мрачно и бавно поздрава на Великана и каза:
— Така да бъде. Сол по сърцето Носен от пяната, Скален брат и пратеник на Великаните, заклевам те в силата, скрита в името ти, и във верността, скрепена от Деймлон, Приятеля на Великаните, и твоя народ, да отведеш жив и здрав този човек — Томас Ковенант, Неверник и чужденец на Земята, до Съвета на Владетелите. Той носи вести за Съвета от Стражницата на Кевин. Пази го грижливо, Скални братко. Аз не мога да продължа.
„Какво?!“ Томас се облещи от изненада и замалко да попита: „Нима се отказваш от отмъщението?“. Овладя се въпреки хаоса в мислите си и зачака от нея обяснение, което би могъл да разбере.
— Ех, прибързано се позоваваш на такива славни имена — благо отвърна Великанът. — И без тях щях да приема тази задача. Все пак те приканвам да дойдеш с нас. В Твърдината владеят целебни сили, които рядко са достъпни другаде. Няма ли да ни придружиш? Онези, които те чакат, едва ли биха те укорили, че си се забавила, ако можеха да те видят сега с моите очи.
Устните на Атиаран се изкривиха от горчивина.
— Видя ли каква е новата луна? Донесе я последното изцеление, което търсех. — Гласът й сякаш посивя от презрение към самата себе си. — Поверявам ти безплодна задача. Аз вече сторих достатъчно за провала й. Имаше смърт във всеки мой избор, откакто поведох този човек… — Тя се задави от спомена и преглътна насила, за да продължи: — Избраният от мен път мина твърде близо до Гръмовръх. И ти си минал не много далеч от онова място. Сигурно си видял какво зло се е надигнало там.
— Видях… — сдържано потвърди Великанът.
— Ние се натъкнахме на злото, вместо да се насочим през Средните равнини. И сега е късно за всички. Той… Сивия убиец се е завърнал. Избрах такъв път, защото жадувах изцеление за себе си. Какво може да сполети Владетелите, ако ги моля за помощ?