![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Щом се преобрази напълно, то отскочи и следващото зае мястото му. Пламъчетата се редуваха върху пръстена и засияваха в сребристо. Страховете на Томас стихваха и върволицата се забърза. Скоро тънката колона от искрящобели Духчета почти достигна останалите в Танца. Новите пламъчета се плъзгаха припряно върху пръстена, може би в нетърпението си да достигнат някакъв върховен миг в съществуването си, щом се съединят с бялото злато.
Вълнението му надделя, не можеше да седи повече. Той се изправи стремително и протегна ръка, за да не се спускат излишно Духчетата при досега си с халката.
Атиаран застана до него. Той не забелязваше нищо освен преобразяването, което неговият пръстен пораждаше незнайно как, но тя се взря в другия край на Танца. Видя нещо и ноктите й се, впиха отчаяно в ръката му.
— Не! В името на Седемте! Не бива да го позволим!
Викът й прекъсна унеса му и той също се вторачи в отсрещния склон на падината.
— Ето там! — сочеше Атиаран. — Ето какво е означавало усетеното от теб зло!
Той се олюля от гледката като прободен в сърцето.
Откъм североизточния ръб на дола в златистото сияние нахлуваше клин от мрак, толкова тъмен и недостъпен за светлината, сякаш беше самото люпило на нощта. Този клин напираше надолу към Танца и в песента на пламъчетата се натрапи шум като тропот на разбойници с окървавени ботуши. Навлизаше неотклонно и скоро върхът му се вряза в Танца и започна да доближава средата.
Томас видя ужасѐн, че Танцът нито спря, нито се забави, макар че още при първия досег песента на Духчетата замлъкна като осквернена. Пламъчетата си кръжаха — дали не разбираха какво ги сполетява, или бяха безпомощни? С допира си до черния клин изчезваха, сякаш пропадаха в бездна. И нито едно не се появяваше отново от мрака.
— Но те ще загинат! — извика неистово Атиаран. — Не могат да спрат, не могат да избягат. Трябва да продължат до края на Танца. Всички ще умрат — всяко Духче, всеки ярък светлик на Земята! Не бива да се случва. Помогни им, Ковенант, помогни им!
Томас обаче не знаеше как да им помогне. Стоеше вцепенен. Блещеше се потресен към черния клин, все едно гледаше с безсилна ярост как някой безумец гризе пръстите му, защото е закъснял да се защити и сега няма ръце, с които да го отблъсне. Ножът на Триок се изплъзна от отмалелите му пръсти и се търкулна нанякъде в нощта.
„Как?“
Още миг-два Атиаран го дърпаше бясно.
— Ковенант! Помогни им! — изкрещя за сетен път тя в лицето му.
После се извъртя и хукна надолу да пресрещне клина.
„Духчетата…“
Това го изтръгна от вцепенението. Грабна подарения му от Барадакас жезъл, сниши се под танцуващите светлинки и изтича след Атиаран. Пришпорваше го нещо, подобно на лудост. По средата на склона успя да настигне жената. Избута я зад себе си и се хвърли към настъпващия клин, тласкан от сляпата увереност, че трябва да се добере до средата на Танца, преди тъмата да го е погълнала.
Атиаран завика зад него:
— Внимавай! Това са Злотворните! Изчадията на Демондимите!
С отчаян напън той изскочи в празната главина на колелото от светлинки и се закова на място.
Отблизо вече различаваше какво представлява клинът — високи скупчени фигури с толкова черна плът, че нямаше никакви отблясъци и отражения по нея. Нападателите поглъщаха всяко Духче, което докоснеше клина.
Злотворните не спираха да се промъкват навътре. Отпред беше най-едрият от тях. Приличаше на уголемен противен уейнхим — източено туловище, по-къси ръце и крака с равна дължина, щръкнали островърхи уши, лице без очи, което зейналите ноздри запълваха почти изцяло. Широката уста хващаше като в капан всяко Духче, озовало се наблизо. От ноздрите му се процеждаше слуз. Когато Томас спря срещу тази твар, носът й помръдна, като че надуши нова плячка, и устата заръмжа в призив към останалите. Клинът се устреми жадно напред.
Атиаран застана до Томас и извика в ухото му:
— Ръката ти! Виж си ръката!
Той рязко вдигна лявата ръка пред очите си. Едно Духче още танцуваше безгрижно в сияйна белота върху пръстена.
Водачът на Злотворните също стигна до средата на Танца и спря. Нападателите се струпаха, опрели рамене зад него. Тъмни, гадни и безжалостни, те точеха лиги и налапваха всяко безпомощно Духче, изпречило се на пътя им.