Луната, която убива [bg]

Ниджири се мъчеше да не допуска в съзнанието си спомена за онзи израз на неизмерима загуба върху лицето на Ехиру при задържането му от Стражата на Залеза.

-Тогава аз ще понеса този товар вместо него, Сестро.

Тя отправи поглед към момчето, а сетне - встрани.

-Разбирам. Ти знаеш едно-друго за покварата. Но си толкова млад... - Това бе въпрос.

Ниджири се поколеба, но нещо у тази жена предразполагайте към откровен отговор.

-Преди да ме осинови Хетава, принадлежах към кастата на слугите. Майка ми ме научи как да утолявам похотта на възрастните преди да проходя. Това е нещо, на което повечето родители от тази каста научават своите деца - нещо, до което се надяват те никога да не опрат, но което може да се окаже средство за оцеляване, ако някога стане нужда. - Той сви рамене и изражението му стана още по-сурово. - Аз нямах проблеми като слуга. Само като послушник в Хетава.

Тя не проговори, макар Ниджири да замлъкна в очакване на нейното неодобрение. Мълчанието й се оказа от полза - след известно време той съумя да се отпусне и продължи:

-Всички послушници минават по реда си - поясни той. -Служат като помощници при пранаж - искам да кажа, когато някой Бирник или Лечител преминава през това изпитание. Предполага се, че човек няма начин да се измъкне от подобно задължение, но всъщност винаги може да се намери как. И много често решението на въпроса в кой списък ще се окаже послушникът зависи от благоволението на Учителя, който го съставя.

- Ти си искал да попаднеш в списъка на Ехиру?

Ниджири почти се спъна и замлъкна смутен. Мелиатуа въздъхна и докосна окуражително ръката му.

- И аз имах наставница - промълви тихо тя. - Ако изпълнявахме подобни ритуали, щях да прислужвам единствено на нея и на никоя друга. Без да ме интересува колко несправедливо или себично би изглеждало в очите на другите като мен.

Ниджири кимна много бавно.

- Да. Точно така беше.

- Ти го обичаш. Ехиру.

Ниджири замръзна на място. Кръвта се вледени в жилите му. Мелиатуа също спря. Преди да изломоти някакво оправдание обаче, тя го доближи също като любовница и положи длани върху гърдите му.

- И аз бях в кастата на слугите - промълви жената кротко. - И аз помня уроци като твоите, но помня още, че някои от тях бяха погрешни, Чирак-Бирник. Те учат единствено на самосъхранение, на сила, която да помага при оцеляването в живота на слуга. Никой не те учи как да обичаш без страдание или пък какво да сториш, ако не можеш.

Ниджири я гледаше втренчено, забравил за момент, че са застанали по средата на улица, заобиколени от нейния антураж и боговете знаят от кого още. Спомни си подозрението от вечерта на Хамиан, че тя някак чете мислите му, но не бе така. Може би всичко се обясняваше с простия факт, че го разбира.

- Аз... - Той се запъна и облиза устни. - Не знам какво да правя.