![На крачка от гроба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/3/na-krachka-ot-groba-bg-download.jpg)
На крачка от гроба [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-55-5
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «На крачка от гроба [bg]». Краткое содержание книги:
Силно засмукване на устните му ме разсея, а после последва ново и още едно, докато тревогите ми не се стопиха под чувственото нападение над зърната ми. След малко той ги огледа и се усмихна със задоволство.
— Тъмночервени, и двете. Точно както ти обещах. Виждаш ли? Аз съм мъж, който държи на думата си.
За миг съзнанието ми се обърка. После обаче се сетих за следобеда, когато опитваше да прогони срамежливостта ми с часове наред мръсни разговори. Аленото внезапно подпали бузите ми.
— Нали не си имал наистина предвид всички онези неща?
Разумът ми въстана при мисълта, ала пулсът ми рязко затуптя и предателски показа, че се надявам на противното.
Той отново се засмя, ниско и гърлено. Веждата му се изви с греховно обещание, очите му от чисто черни станаха изумруденозелени и устата му се спусна надолу по корема ми.
— Ох, Котенце, имах предвид всяка дума.
Събудих се, защото нещо гъделичкаше врата ми. Усещах го, сякаш са пеперуди. Отворих очи и първото нещо, което зърнах, бе ръка, обвита около тялото ми, с цвят, блед почти колкото на моята собствена. Боунс се бе притиснал към гърба ми и бедрата му докосваха моите. Пеперудите бяха целувките, които той залепваше по кожата ми.
Първата ми мисъл бе: Избрал си е грешна професия. Трябвало е да остане жиголо. Щеше да изкара милиони. Следващата обаче изобщо не бе така приятна и аз застинах. Ако майка ми можеше да ме види сега, щеше да ме убие!
— Разкаяние след снощи? — Боунс престанала ме целува и издаде разочарован звук. — Опасявах се, че може да се събудиш и да се самообвиняваш заради това.
Още докато говореше, изхвърчах от леглото, сякаш бях изстреляна с топ. Трябваше да помисля как да постъпя, а не можех да направя това, докато съм в една стая с него. Без дори да спра, за да си намеря гащичките и сутиена, аз само надянах една риза и грабнах джинсите си. Боже, ключовете ми, къде ли ги бях оставила?
Боунс седна.
— Не можеш просто да избягаш и да се преструваш, че това не се е случило.
— Не сега — казах отчаяно, опитвайки се да не го поглеждам. Аха, ключовете! Грабнах ги със сковани пръсти и изхвърчах от спалнята.
— Котенце…
Не спрях.
Глава 13
Отидох си право у дома, а през целия път в мен бушуваха противоречиви чувства. Правенето на любов с Боунс се бе оказало повече от невероятно и той беше прав. Нямаше как да се престоря, че това никога не се е случило. Имаше да мисля за много повече неща, освен за чувствата си. Ако ставаше въпрос само за мен, щях просто да се смъмря, че бях преспала с него. Основната причина за паниката ми бе страхът от това, как ще реагира майка ми. Не можех да й кажа, никога. А това означаваше, че трябва да прекратя започнатото, преди да е прераснало в нещо повече.
Два часа по-късно, когато отбих пред къщата, дядо и баба бяха на верандата и пиеха студен чай. Изглеждаха като типичните американци с белите си коси и простички дрехи, с лица, обветрени от времето.
— Здравейте — разсеяно ги поздравих.
Баба ми издаде съскащ звук. Веднага след това последва гневният вик на дядо. Аз просто мигах насреща им.
— Какво ви става?
С любопитство наблюдавах как дядо ми смени три червени цвята на лицето си. Все пак не за пръв път се прибирах чак на следващия ден и те никога преди не бяха го коментирали. Бяха приели политика на „не питай“ по отношение на късните ми прибирания и излизания.
— Джъстайна, излез, момиче! — Той не обърна внимание на въпроса ми и се изправи. След миг майка ми излезе с объркано изражение на лицето, също като моето.
— Какво? Случило ли се е нещо?
Той й отвърна, все още треперещ от гняв:
— Само я погледни. Погледни я! Не можеш да ме убедиш, че снощи не е правила нищо нередно! Не, тя е имала среща с дявола, това е правила!
Пребледнях, блъскайки си главата над въпроса как са разбрали, че съм преспала с вампир. Да не ми бяха пораснали кучешките зъби? Вдигнах ръка и опипах зъбите си, но те бяха все така равни, както винаги.
Движението още повече вбеси дядо ми.
— Не си попипвай зъбите пред мен, госпожичке! За каква се мислиш?
Поне веднъж за мое успокоение майка ми се опита да ме защити:
— О, татко, ти не разбираш. Тя…
Гласът й рязко се задави, когато и тя ме зяпна с шокирано изражение на лицето.
— Какво? — попитах уплашено.