Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

— Той е изневеряващ нещастник — каза Тейт глухо. — Според сателита не е излизал от къщата си откакто е правена тази снимка. Няма нужда да ти казвам, че скоро трябва да го насочим отново към мястото, към което трябва, Кат. Дон нарушава правомощията си с това.

— Копеле — извиках аз.

— Това не доказва нищо — каза Спейд, възстановявайки се от удивлението си. — Не знаем какво се случва или коя е тази жена. Може да е свръзка, а тези действия — заблуда.

— О, има свръзка и още как. — Исках да изучавам снимките и да ги унищожа в същото време. — Напълно централна, от това, което виждам!

— Точна така — измърмори Тейт.

— Тихо — кресна Спейд към Тейт, успокоявайки тона си, когато се обърна към мен. — Криспин не би те предал по този начин, без значение колко е бил ядосан. Има обяснение за това. Нека Фабиан да отиде и да го намери.

Под повърхността на яростта ми имаше също и пробождаща болка. Исках да повярвам, че всичко това е недоразумение. И все пак, някъде дълбоко в мен имаше проникващ, пълзящ страх. Ами ако не беше?

— Добре — насилих се да кажа, докато главата ми започваше да пулсира. — Фабиан, отиди там и намери Боунс. Нека ти обясни коя е тази мацка. Ще чакам да видя какво ще каже.

— Да не си си изгубила шибания акъл? — избухна Тейт, — Не видя ли снимките? Какво друго искаш, жива видео връзка?

— Понякога това също не е правилно — извиках в замяна. Очите ми смъдяха, но не заплаках. — Разбрах го по трудния начин и няма да направя същата грешка два пъти.

Тейт просто се взираше в мен е неверие.

— Ти си глупачка — каза после, преди да се отдалечи отвратен.

— Ще ти донеса новини — обеща Фабиан.

— Моля те, направи го. — Погледнах към снимките отново. — Без значение какви са.

Глава 19.

Хуан дойде за да вземе Фабиан. От приятелския, но предпазлив поздрав на Хуан разбрах, че е видял картинката.

— Колко време имаме, преди той да дойде тук? — попитах Хуан, когато бяха на път да си тръгнат.

Той заувърта:

— Querida, ако съм точен, това ще ти подскаже прекалено много.

— Горе-долу — подтикнах го, мразейки тази задължителна потайност, но Грегор беше доказал, че все още прониква в сънищата ми. Ако някак заспях, проклета да съм, ако му предоставя нещо полезно.

— Около ден, имайки предвид времето за контакт и връщането — изчисли той.

Толкова дълго? Щях да протрия дупки в пода, крачейки по него.

— Добре. — Годините, прекарани в симулиране на хладнокръвие, когато бях емоционална развалина, имаха своето преимущество. — Грижи се за призрака ми.

Хуан ме дари с предпазлив поглед към рамото му. Фабиан ми се усмихна, ръката му изчезна в ключицата на Хуан.

— Беше ми приятно да се видим, querida — каза Хуан, продължавайки да гледа рамото си предпазливо. Помахах с насилена усмивка. Не трябваше да изглеждам като притеснена, изоставена съпруга.

С периферното си зрение видях Спейд да потрива слепоочието си. Анет беше на вратата, почти облегната на рамката. Беше минало доста време, откакто който и да е от нас беше спал.

— Поспете малко, хора. Това не е групово състезание кой може да издържи буден най-дълго. Особено ти, Спейд. Може да се наложи да бъдеш в кондиция, когато получим известие, така че нямаш избор.

Той кимна.

— Само няколко часа. Това трябва да ме презареди.

— Ако се притесняваш, че ще задремя, недей. Мога със сигурност да заявя, че в ума ми има достатъчно неща, които да ме държат будна.

Спейд отправи към Тейт укорителен поглед.

— От всичко, което знаем, тези снимки може и да са фалшиви. Завистта му към Криспин е безгранична. Няма да се учудя ни най-малко, ако Фабиан докладва, че няма такава жена.

— Да, правилно — подигра се Тейт. — Не бих го направил. Преди всичко друго, аз съм приятел на Кат. И ако Боунс няма нищо за криене, тогава защо се крие?

— Достатъчно, момчета. — Караха главата ми да се чувства по-зле.

Спейд погледна за последно Тейт.

— Ще бъдеш опроверган много скоро. Ще се радвам да информирам Криспин как безпричинно си разстроил Кат в напразния си опит да я спечелиш, защото си мисля, че най-после ще те убие заради това.

Тейт изпъна рамене.

— Разстройвам я с истината, защото, проклет да съм, ако мълча, докато той се размотава зад гърба й и я прави на глупачка.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?