Зовът на барабана [bg]

Мракът бе освободил всички зелени аромати на дърветата и растенията по брега на реката, примесени с миризмата на кал и на сгрятата от слънцето дървесина на палубата.

— От теб ще излезе добро куче, сасенак. — Той се облегна на стената на каютата с въздишка. — Нищо чудно, че животното така те харесва.

Тракането на нокти по палубата оповести появата на Роло, който напредваше предпазливо към перилата, спря на крачка от тях и се настани внимателно на палубата. Опря нос върху лапите си и въздъхна дълбоко. Роло не одобряваше корабите почти колкото Джейми.

— Ехо — казах аз. Протегнах ръка към него да я подуши и той любезно благоволи да ми позволи да го почеша по ушите. — Къде е стопанинът ти?

— В каютата, учи нови номера как да мами на карти — каза лукаво Джейми. — Бог знае какво ще стане с това момче; ако не го прострелят или халосат по главата в някоя кръчма, сигурно ще се прибере у дома с щраус, спечелен на игра на фаро.

— В планината няма щрауси, нито играят фаро, нали? Ако не броим градовете, нямат и много кръчми.

— Е, да, сигурно — призна той. — Но ако един мъж е решил да върви при дявола, все ще намери начин да го направи, където и да го отведеш.

— Сигурна съм, че Иън няма да ходи при дявола — отвърнах успокояващо. — Той е добро момче.

— Той е мъж — поправи ме Джейми. И наостри уши към каютата, откъдето се чуваха приглушен смях и по някоя ругатня. — Ама още много млад и с корава кратуна. — Погледна ме с печална усмивка на светлината на фенера.

— Ако още беше момче, щях да мога да го обуздавам. Ама… — сви рамене — вече е достатъчно голям, за да мисли сам, и не ще да си навирам носа в неговите работи.

— Той винаги те слуша — възразих аз.

— Ммффммм. Почакай да му кажа нещо, което не му харесва. — Облегна глава на стената и затвори очи. Пот блестеше по високите му скули и една струйка се спускаше по шията му.

Попих я леко с пръст, преди да е намокрила още повече ризата му.

— От два месеца му повтаряш, че трябва да се прибере у дома в Шотландия; а това е нещо, което той не иска да чуе, нали?

Джейми отвори едното си око и ме огледа цинично.

— А случайно да е в Шотландия?

— Е…

— Ммфффмм — рече той и затвори отново окото си.

Поседях кротко, като попивах потта от лицето си с полата. Реката тук се стесняваше; по-близкият бряг беше едва на десетина крачки от нас. Зърнах някакво движение в храстите и за миг две очи блеснаха в червено на светлината на фенера ни.

Роло вдигна глава и излая рязко, наострил уши. Джейми отвори очи и погледна към брега, после внезапно изправи гръб.

— Господи! Това е най-големият плъх, който съм виждал!

Засмях се.

— Не е плъх, а опосум. Виждаш ли малките на гърба ѝ?

Джейми и Роло гледаха опосума еднакво пресметливо, преценяваха колко е дебел и каква скорост може да развие. Четири малки опосумчета се взираха сериозно в нас, вирнали потрепващите си носове над извития гръб. Очевидно майката не сметна баржата за заплаха, защото продължи да пие вода, после се обърна и бавно тръгна към храстите, а връхчето на дебелата ѝ розова опашка изчезна, когато светлината на фенера отмина.