![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Капитан Хоуви от Централното управление. Подписана е от адмирал Рамзи.
На практика самият Уилкърсън беше предложил Бишъп за повишение, изтъквайки неговата дисциплинираност и стриктност при изпълнението на поставените задачи. Тогава беше убеден, че постъпва правилно, но сега нещата се обръщаха срещу него.
— Обявен ли съм за издирване? — попита той, после, осъзнал безсмислеността на въпроса, бързо изключи телефона.
Очите му се спряха на екрана. Тези апарати бяха оборудвани с джипиес система за спешна локализация при извънредни ситуации. По дяволите! Ето как го бяха открили снощи. Изобщо не му беше минало през ума. Разбира се, до момента на нападението той нямаше представа, че се е превърнал в мишена. А след него беше силно разстроен и онзи мръсник Рамзи нарочно го беше приспал, за да спечели време за изпращането на нов екип.
Баща му се бе оказал прав. На тези типове не можеше да се вярва. Изведнъж милионният град се превърна в затвор вместо в убежище. Той се огледа уплашено. И забрави за кифличките.
Рамзи напусна парка пред Капитолия и се насочи към Дюпон Съркъл в центъра на Вашингтон. Обикновено използваше Чарли Смит за изпълнението на деликатни мисии, но този път беше невъзможно. Разбира се, той разполагаше с цял списък от хора, всеки от тях специалист в своята област. Беше си изградил репутацията на човек, който плаща щедро, без да задава въпроси. И това му помагаше да разрешава проблемите по най-бързия начин.
Не беше единственият адмирал, пожелал мястото на покойния Дейвид Силвиан. Знаеше поне петима, които бяха започнали да загряват телефоните на влиятелни конгресмени от мига, в който бяха научили за смъртта му. Траурната церемония и погребението щяха да се проведат след няколко дни, но изборът на заместник със сигурност щеше да бъде направен в рамките на следващите няколко часа. При военните празните места на масата се заемат бързо.
Би трябвало да си даде сметка, че Атос Кейн ще му създава проблеми. Сенатор с дълъг стаж, той познаваше много добре обстановката във висшите политически кръгове. Но опитът идва с цената на определени пасиви. Хора като Кейн разчитат на факта, че опонентите им нямат достатъчно кураж и средства, за да се възползват от тях. За щастие той не притежаваше подобни недостатъци.
Успя да мушне колата на едно току-що освободило се място до тротоара. Поне в това му провървя. Пусна седемдесет и пет цента в колонката и тръгна пеш към „Кепитъл Мапс“. Интересно място. Тук се предлагаха карти и атласи от всички краища на света, а колекцията от туристически наръчници беше наистина внушителна. Но днес Рамзи нямаше намерение да се занимава с картография, защото трябваше да поговори със собственичката.
Веднага я засече пред един от щандовете, потънала в разговор с някакъв клиент. Тя се обърна и за миг срещна погледа му, но с нищо не показа, че го познава. Рамзи беше убеден, че щедрите му хонорари през годините бяха допринесли до голяма степен за издръжката, но двамата никога не бяха разговаряли на тази тема. Едно от железните му правила гласеше: хората, които работят за мен, са инструменти, точно като чука, триона или отвертката. И той ги използваше като такива. А след това ги оставяше настрана. Повечето от подчинените му бяха наясно с това правило. Останалите просто отпадаха.
Собственичката приключи разговора с клиента и бавно се приближи към него.
— Определена карта ли търсите? — попита тя. — Разполагаме с богат асортимент.
— Радвам се — промърмори той, хвърляйки предпазлив поглед наоколо. — Защото днес ще ми трябва доста съществена помощ.
Не след дълго Уилкърсън разбра, че вече има опашка: мъж и жена на около трийсет метра след него, вероятно изпратени след обаждането му в Берлин. Те не направиха опит за контакт, което означаваше две неща: или искаха да пипнат и Доротея, очаквайки да ги отведе до нея, или просто го наблюдаваха, изчаквайки подходящия момент. И двете перспективи бяха неприятни.
Продължи да си пробива път сред тълпата мюнхенски граждани, излезли на пазар. Нямаше никаква представа колко хора го следят и какво го чака. Риск за сигурността трета степен? Това означаваше, че трябва да бъде спрян с всякакви средства, включително физическо отстраняване. По-лошото беше, че бяха имали достатъчно време за подготовка. Той знаеше, че операция „Оберхойзер“ е важна — повече лична, отколкото професионална. Рамзи притежаваше съвестта на екзекутор, готов да реагира на всяка лична заплаха. А в момента положително се чувстваше лично заплашен.