![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Рязко ускори крачка. Би трябвало да се обади на Доротея и да я предупреди, но все още изпитваше неприятно чувство от начина, по който снощи се беше намесила в разговора му с Рамзи. Проблемът беше негов, следователно трябваше да се справи сам. Слава богу, че не го бе нахокала за погрешната преценка. Вместо това го бе завела в луксозен мюнхенски хотел, където бе сътворила истински чудеса в леглото. А на всичкото отгоре един разговор с нея означаваше, че ще се наложи да обяснява как са ги засекли. Нещо, което предпочиташе да избегне.
Пешеходната зона свършваше петдесетина метра по-нататък в оживен булевард, от двете страни на който се издигаха жълтеникави сгради в средиземноморски стил.
Той хвърли поглед зад гърба си. Двойката преследвачи скъсяваха дистанцията.
Уилкърсън се огледа наляво и надясно, после насочи вниманието си към оживения булевард, от който долитаха клаксони и ръмжене на мотори. Край отсрещния тротоар бяха наредени таксита. Шофьорите се бяха събрали на малка групичка в очакване на клиенти. От тях го деляха шест платна, по които летяха автомобили. Нивото на шума беше високо, почти колкото пулсът му. После светофарът вляво включи на жълто и колите започнаха да спират. Отдясно се появи автобус, който държеше средното платно. Движението от двете му страни видимо се забави.
Тревогата отстъпи място на страха. Той нямаше избор. Рамзи искаше смъртта му. Знаейки какво могат да предложат двамината зад него, Уилкърсън избра булеварда. Хукна да пресича в мига, в който някакъв шофьор отгатна намерението му и скочи на спирачката. Бе избрал перфектно времето за следващия си ход: когато автобусът спря на червения сигнал. Пресече външното платно, което за късмет беше празно. Добра се до тревната площ в средата на булеварда и се шмугна зад туловището на автобуса, изчезвайки от погледа на преследвачите. Клаксони и скърцащи по асфалта гуми сигнализираха за наличието на някакъв шанс. Беше спечелил няколко скъпоценни секунди и нямаше никакво намерение да ги губи. Прекоси трите платна, опразнени благодарение на червения светофар. Скочи в първото такси на стоянката.
— Карай! — заповяда на немски той.
Шофьорът пъргаво се настани зад кормилото и включи на скорост. Уилкърсън се сгуши на седалката и предпазливо надникна през страничното стъкло.
Светофарът светна зелено и по асфалта се втурна стадо ръмжащи коли. Мъжът и жената си пробиваха път по опразнената част на платното, но лавината от коли в негова посока им попречи да се прехвърлят от другата страна. И двамата напрегнато се оглеждаха. Уилкърсън се усмихна.
— Накъде? — попита на немски шофьорът.
Хрумна му да опита още един ход.
— Няколко преки направо, после спрете.
Не след дълго таксито отби до тротоара. Той хвърли на седалката банкнота от десет евро и изскочи навън. Шмугна се под светещата табела с надпис „U-Bahn“ и затича надолу по стълбите. Купи си билет и изскочи на перона. Минута по-късно влакът се появи, вратите със съскане се отвориха. Влезе в почти пълния вагон, намери едно свободно място и активира мобилния си телефон, който притежаваше няколко доста необичайни добавки в менюто. На екрана се изписа кратък и ясен въпрос: „Изтриване на всички данни?“ Той без колебание натисна „да“. Подобно на втората му съпруга, която никога не го чуваше добре, машинката отвърна с един до болка познат въпрос: „Сигурен ли сте?“ Пръстът му отново натисна същия бутон. Паметта беше празна. Уилкърсън се наведе да оправи чорапите си и незабелязано пусна апаратчето под седалката. Влакът навлезе в следващата гара. Той слезе. Телефонът продължи пътуването си. По този начин щеше да отвори малко допълнителна работа на Рамзи.
Излезе на повърхността, изключително доволен от успешното бягство. Сега вече можеше да се свърже с Доротея, но трябваше да действа внимателно. Защото най-вероятно и тя беше под наблюдение.
Измина известно разстояние под ярките лъчи на следобедното слънце, след което спря и се огледа. Оказа се недалеч от реката, на няколко крачки от музея. Пред него се простираше още един широк и изключително оживен булевард.
Внезапно до него се изправи някакъв мъж.
— Моля, хер Уилкърсън — каза на немски той. — Вървете към колата.
Уилкърсън се вкамени. Ръцете на мъжа бяха в джобовете на дългото вълнено палто.
— Не ми се иска да ви застрелям, но ако се наложи, ще го направя! — хладно предупреди той.
Очите на Уилкърсън механично се плъзнаха по него.