Синовете на Спарта [bg]

Тисаферн знаеше, че изгубилите благоволението на царя трябва да държат щитовете, докато той се упражнява в стрелба. Това не беше точно наказание, но определено бе знак за неодобрение или предупреждение. Тисаферн въздъхна. Господарят му беше суров с жените, но след време щеше да стане по-мек, както ставаше с всички мъже.

— Гледай, Тисаферне — каза царят през рамо.

После опъна плавно лъка и пусна стрелата към най-далечния щит. Тя го улучи с такава сила, че момичето, което го носеше, падна на земята и зарита с крака. Царят изсумтя доволно и без да поглежда назад, протегна ръка към един роб, който тутакси му подаде друга съвършено изработена стрела. Царят не каза нищо, докато не стреля още три пъти, като всеки път улучваше целта си. Нито едно от другите момичета не падна, макар да залитаха от ударите.

— Чудесен лък, велики царю. Уменията ти са се подобрили. Ти си истински майстор на оръжието.

Тисаферн много добре знаеше, че ласкателството му е очевидно, но Артаксеркс наистина се упражняваше всеки ден и заслужаваше похвалата. Повечето хора си мислеха за него като за по-неподготвения във военните изкуства царски син, но истината беше, че той бе станал силен, без почти никой да го разбере. Тисаферн знаеше, че царят може да се представи повече от достойно с меча и копието, както и с лъка. Някои се раждаха воини. Всички го знаеха. Всички виждаха, че някои са по-дръзки, по-бързи и по-пъргави. Те имаха умения, които изглеждаха като магия за необучените. Имаше обаче и друг начин, макар и по-бавен и не така бляскав. Човек можеше просто да работи върху уменията си всеки ден. Артаксеркс беше доказателство за това. Ако човек е дисциплиниран, костите му стават по-здрави, а мускулите му заякват. Тялото може да бъде научено да реагира с невероятна скорост. Артаксеркс прекарваше всяка сутрин в усилени тренировки и лееше пот. Освен робите той държеше в двора си и майстори на меча, които да го обучават. Кир беше роден воин, както се казва. Артаксеркс се беше изградил като такъв. Тисаферн го виждаше от начина, по който се движеше царят. Някогашният книжник се бе превърнал в истински леопард в бронирана дреха.