Синовете на Спарта [bg]

Войниците на портите се проснаха пред него. Тисаферн оцени жеста, макар че официалното му положение беше несигурно. Разбира се, собствените му слуги и роби се обръщаха към него с „господарю Тисаферн“, но човек можеше да избере каквото си иска обръщение в собственото си домакинство. Тисаферн много добре си даваше сметка, че е просто доверен член в двора. Липсата на официална титла го дразнеше като досаден трън, забил се под кожата, и той се надяваше, че Артаксеркс ще поправи нещата, след като чуе доклада му. Половин година беше отсъствал от двора и удобствата му. Подобно изпитание определено заслужаваше награда.

Градините бяха съвършени както винаги. Робите събираха всяко отронило се листо и подстригваха храстите така перфектно, че приличаха на изкуствени. Тисаферн беше облечен в широки копринени дрехи и с леки сандали. Последва един дворцов управител по сенчестите пътеки, но не се насочиха към павилиона, в който беше умрял старият цар. Той беше разрушен и сега на неговото място имаше поляна, на която бяха засадили дръвчета. Тисаферн видя, че дори камъните на пътеката са махнати. Гледката го изпълни с нещо повече от задоволство. Усещането за съвършенство беше почти болезнено силно. Огромната част от света ровеше в земята, за да си осигури достатъчно прехрана, за да оцелее. Беше радостно да се види какво може да направи човек, ако е свободен и разполага с неограничено богатство. Тисаферн не можеше да си представи, че може да съществува нещо по-прелестно от персийския двор. Членовете на царското семейство бяха като богове за обикновените хора. Той осъзна, че това го прави спътник на боговете, и мисълта му хареса.

Цар Артаксеркс стоеше в края на една поляна с лък от черен рог, покрит с позлата, който изглеждаше гибелно опасен. Тисаферн току го поглеждаше, докато приближаваше. Постла килимче на земята, за да не цапа чистата коприна, и се просна върху него, като сложи покорно ръце на главата си. Артаксеркс можеше да го спре по всяко време, но не го направи, а продължи да гледа, докато процесът не приключи. Синът също бе издигнат от смъртта на баща си. Артаксеркс все още държеше много на ритуалите на подчинение, макар че продължаваше да твърди, че го прави, за да опази достойнството на трона, а не за собствено удоволствие.

Когато Тисаферн се изправи, царят беше сложил стрела на тетивата и гледаше през поляната към шест робини, които вървяха с вдигнати над главите си спартански щитове. Тисаферн видя, че младите жени са прекрасни, облечени в туники, които оставяха краката им разголени до горната част на бедрата. Повдигна вежди от гледката, но царят беше млад и все още не бе уморен точно от този вид лов. Говореше се, че му водят момичета от всички краища на империята, избрани заради красотата си. Някои той запазваше за себе си, а други даваше на гвардейците си като награда.