Кръвта на боговете [bg]

- Опитах се да те предупредя, консуле. Не исках да се из­мъквам в нощта. - Той пое дълбоко дъх. - Моят легион няма да продължи с теб, консуле.

Марк Антоний го зяпна. Отначало не можа да проумее онова, което така спокойно му казваше легатът. А когато най-сетне разбра, стисна зъби и ръката му легна върху дръжката на меча.

- Разполагам с четири легиона, които мога да върна още сега, легат Букцион. Изпълнявай заповедта ми, или ще бъдеш обесен.

- Съжалявам, консуле, но не мога да изпълня тази заповед - отвърна Букцион. И за най-голямо изумление на Марк Анто­ний се усмихна. - Девети Македонски няма да вдигне оръжие срещу Цезар.

Едва сега Марк Антоний си даде сметка, че разговорът им се следи внимателно от хората на Букцион. Стояха като кучета на каишки, готови да се хвърлят напред. Пръстите им опип­ваха дръжките на копията и никой не извръщаше поглед. Не можеше да нареди на охраната си да арестува Букцион. Едва сдържаната агресия на легионерите ясно показваше какви ще са последиците от подобна заповед.

Марк Антоний се наведе в седлото си и заговори тихо, за да не го чуят войниците.

- Както и да се развият нещата, Букцион, каквото и да се случи в града, в Рим няма сила, която да не накаже бунт и из­мяна. Вече никой няма да ти има доверие. Девети Македонски ще бъде заличен от сенатския списък и разтурен, независимо дали от мен, или от самия Сенат. Нима ще превърнеш хората си в разбойници и бездомни предатели, които да ги е страх да заспят нощем и непрекъснато да се оглеждат дали някой няма да ги нападне? Помисли си хубаво, преди да си отишъл твърде далеч и да не мога да те спася от собствената ти глупост.

Думите му удряха Букцион като юмруци, но въпреки това устните на легата се свиха в тънка бледа линия.

- Хората ми мислят също като мен, консуле. Те могат да бъ­дат принуждавани до една степен, а нататък трябва да бъдат водени, ти сам го каза.

Марк Антоний го изгледа свирепо. Не обичаше да му повта­рят собствените му думи.

- В такъв случай се надявам да се видим отново - каза той.

- В по-добри времена.

Консулът обърна коня си и с рязко кимане заповяда на охра­ната си да го последва. Беше изгубил вече два легиона и лесно можеше да определи накъде вървят нещата. Стисна зъби и пре­пусна след онези, които му бяха останали.