Плясъкът на крилете му [bg]

Междувременно, в цивилизованите райони на няколкостотин метра оттам, Випонд беше във възход. Сега, когато притежаваше червените книги на Кити и паричните тайни, скрити в тях, вратите, които някога бяха затворени за него, се отваряха.

Кон Матераци, чието хладно презрение към краля го правеше още по-привлекателен във възхитените очи на неговия обожател, вече командваше десет хиляди швейцарци, войници със значителни умения и репутация. Възходът му срещна съпротивата на швейцарския канцлер Боз Икард, но не заради младостта и неопитността му. Всъщност, това бяха последните неща в ума на Икард: алтернативите на Кон можеха да бъдат взети само измежду швейцарските аристократи, които бяха по-възрастни, но като цяло не особено умни, и имаха значително по-малко военно обучение от младежа. Икард всъщност се тревожеше от влиянието, което това назначение даваше на Випонд и не по-малко опасния му полубрат. Той се страхуваше от всяка власт, преминала в техните ръце, защото тях ги интересуваше само кое е добро за войнолюбивите Матераци, а не кое е добро за всички останали. Випонд би разбрал страховете му, но би посочил, че в обозримо бъдеще общите им интереси се състоят в противопоставяне на Изкупителите. Икард обаче се страхуваше от войната повече от всичко, докато Випонд я смяташе за неизбежна.

Всъщност, Боз Икард и Випонд, и дори ИдрисПюк, не бяха чак толкова различни, в смисъл, че имаха достатъчно опит да се отнасят с подозрение към решителните действия на война, или в каквото и да било друго. Животът ги беше научил да протакат всичко до последната минута, после да се съгласят привидно на някоя голяма отстъпка и когато всичко изглежда решено, да намерят начин да протакат пак.

— Проблемът с решителните споразумения, както и с решителните битки — поучаваше Випонд Кейл, — е, че решават нещата, а логиката диктува, че има извънредно голям шанс те да бъдат решени в твоя вреда. Когато някой почне да ми говори за решителна битка, съм склонен да го заключа. Това е лесно решение, а лесните решения обикновено са грешни. Покушенията например никога не променят историята — не и наистина.

— Двамата Тревър се опитаха да ме убият в Манастира. Ако бяха успели, това щеше да промени нещата — каза Кейл.

— Трябва да разглеждаш нещата в повече нюанси. Какво щеше да се промени?

— Ами, Кити Заека щеше да е още жив и ти нямаше да разполагаш с парите и тайните му.

— Не смятам, че смъртта на Кити е покушение — с което имам предвид преследване на нелични политически цели чрез насилие срещу личността. Смъртта на Кити беше обикновено убийство. Ако искаш да излезе нещо от теб, трябва да престанеш да избиваш хората, или поне да престанеш да ги избиваш по чисто лични причини.

Кейл никога не обичаше да оставя последната дума другиму, дори и на Випонд, но главата го болеше и беше уморен.

— Остави момчето на мира, то не е добре — каза ИдрисПюк.