Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Чудовището хвърли светеща топка по мен, но успях да я отбягна без особена трудност. Не можеше да се каже същото за някакъв магазин зад гърба ми, който изглеждаше така, все едно е гръмнала бомба вътре. Докато се опитвах да върна равновесието си след избягването на атаката, към мен полетя още една топка. Тя само успя да ме изгори леко по дясната ръка. Въпреки това успях да задържа двата меча и застанах в отбранителна поза. В момента, в който Светещият оформи трета топка, куршум го улучи в едната ръка. Вътрешно се надявах да пробие кожата и да излезе от другата страна, но той само остави отворена порезна рана и падна в краката му. Ако не друго, куршумът поне го разсея от мен и провали поредната топка енергия.

Отдръпнах се назад. Пред липсващите вече врати беше спрял джип, от който беше слязъл Тео с автомат в ръка. Той ми помаха да се приближа, но нямаше как да стигна достатъчно бързо. Дадох му сигнал да стреля и той ме послуша — явно мислеше, че ще ме прикрива. Моят план обаче беше друг.

Преместих се леко встрани и се вгледах внимателно в местата, където го улучваха куршумите. И тогава видях шанса си. Кожата на Светещия беше цялата на плитки рани, които обаче идеално пасваха на моите остриета. Успях да се приближа странично до чудовището и дадох знак на Тео да спре да стреля. Миг тишина и след това проехтя свистенето на мечовете ми, които откриха и перфектно попаднаха в две от по-големите рани на гърдите на Светещия. Остриетата потънаха на около една трета от дължината си, а това никак не беше достатъчно и се разочаровах. Тогава го усетих — съществото пред мен напрягаше мускули и се готвеше за атака. В последния момент пуснах дръжките на мечовете и се свих в краката му, а той запрати поредната топка енергия някъде зад мен. Само се надявах да е достатъчно далеч от вратата.

Светещият се отпусна само за момент, но това ми беше напълно достатъчно — скочих, хванах се за мечовете и използвах тежестта на тялото си, за да забия остриетата по-навътре. Усетих как пронизаха мускулите като масло — явно твърдостта беше само на кожата. С последни сили съществото се напрегна, но вече беше късно — целите мечове бяха забити дълбоко в гърдите му. Мислех, че това е краят, но последното му напрягане не е било, за да не ми позволи да го пронижа. Усетих топлината твърде късно — топката енергия ме удари в корема и ме запрати назад.