Измамна светлина [bg]

— Искате да кажете, че дъщеря ни е била убита в дома на Клара? — поинтересува се мосю Дайсън.

— Oui. В задния й двор.

— Значи е ясно кой е убиецът — заключи възрастният мъж. — Арестувахте ли я?

— Не — заяви Гамаш. — Има и други заподозрени. Спомняте ли си човек, за когото дъщеря ви е говорила след завръщането си в Монреал? Някой, който може би е искал да й навреди?

— Не и толкова очевидно, колкото Клара — отсече домакинът.

— Знам, че ви е трудно — промълви детективът с тих и спокоен глас. Изчака няколко секунди, преди да продължи: — Но трябва да помислите върху въпроса ми. Жизненоважно е. Говорила ли ви е за някой друг? Някой, който я е разстроил наскоро?

— Не — отвърна мадам Дайсън след известно време. — Както ви казахме, беше по-щастлива от всякога.

Инспекторите благодариха на семейство Дайсън за помощта и им дадоха визитките си.

— Моля ви, обадете се — каза Гамаш на тръгване, — ако си спомните още нещо или ако имате нужда от нещо.

— С кого трябва да разговаряме за… — понечи да попита възрастната жена.

— Ще изпратя човек, с когото да уредите подробностите. Устройва ли ви?

Старците кимнаха. Мосю Дайсън с мъка се бе изправил на крака. Сега стоеше до жена си и се взираше в Гамаш. Двама мъже, двама бащи. Но на различни континенти.

Докато следователите от Sûreté слизаха по стълбите, а стъпките им отекваха в стените, Арман Гамаш се зачуди как е възможно тези двама родители да са създали жената, която бе описала Клара.

Злобна, завистлива, огорчена и жестока.

Но пък старците си мислеха, че самата Клара е такава.

Имаше много неясноти.

Мадам Дайсън бе напълно сигурна, че дъщеря й никога не би отишла в дома на Клара Мороу. Не и по свое желание.

Дали някой бе подвел Лилиан? Дали я бе примамил зад къщата на художничката, без да знае чия е градината? Но ако беше така, защо я бе убил и защо точно там?