![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Смятах да го кача в нашите текущи сведения в „Криминално разследване“. Да видим дали в разузнавателните ни екипи няма някой, който би могъл да удари едно рамо.
— Действай — Бекстрьом кимна доброжелателно.
Как ли пък онези дебили ще успеят да добавят нещо на подобно ниво, помисли си.
— В най-лошия случай ще се хванем просто да го разгадаем сами — добави.
Трийсет минути по-късно комисар Тойвонен нахлу в кабинета на Бекстрьом с гръм и трясък. Лицето му бе пламнало, размахваше извадка от последния бюлетин „Криминално разследване“, току-що принтирана от пощата му.
— Бекстрьом, какви ги вършиш, по дяволите! — рече Тойвонен.
— Благодаря, добре съм. А ти как си?
Лисугер, помисли си.
— ХТ, АФС и ФИ — Тойвонен отново размаха листовете. — Какви ги вършиш, по дяволите?
— Предположих, че ти можеш да ми кажеш — заяви Бекстрьом с благонравна усмивчица.
Поправи ме, ако греша, финско селянче, помисли си.
— ХТ като Хасан Талиб, АФС като Афсан Ибрахим. ФИ като Фаршад Ибрахим — прониза го с поглед Тойвонен.
— Абсолютно нищо не ми говорят тези имена — поклати глава Бекстрьом. — Що за палячовци?
— Никога не си ги чувал? Би трябвало да си ги чувал дори в „издирване на вещи“, където работи през последните години. Сто на сто и момчетата от охрана на паркинги ги знаят. Но не и ти?
— Дявол да го вземе, май в такъв случай не е имало нужда да ги качваме в бюлетина „Криминално разследване“ — отвърна Бекстрьом.
Толкова ли си тъп? Така да се каже, риторичен въпрос, напъни се малко, финско лайнарче, помисли си той с широка усмивка.
— Опичай си проклетия акъл, Бекстрьом. — И Тойвонен напусна стаята.
45
Преди комисар Тойвонен да се прибере у дома след работния ден, той се срещна с главен комисар Ана Холт. Всъщност тя го помоли за неформален разговор на четири очи. Без минерална вода, протоколи и делови баналности.
След срещата с Бекстрьом бе отишъл право при Надя. Обясни ѝ как стоят нещата и я напътства да следи зорко за всякакви сведения, които биха могли да имат нещо общо с нападението от „Брума“.
— Съжалявам — отвърна тя. — Не подозирах, че може да съществува връзка между нашия случай и грабежа. Ако знаех, щях, разбира се, първо да дойда при теб.
— Добре — отвърна Тойвонен, но прозвуча по-вкиснато, отколкото би искал. — Утре ще започнем с цялата програма срещу братята Ибрахим и братовчед им. Не искам да се разчуе из града, нито да чета за това по вестниците.
— Не се тревожи за Бекстрьом — потупа го по ръката тя. — Обещавам да го държа под око.
— За теб никога не съм се безпокоял ни най-малко — отвърна Тойвонен.
После си направи бърза разходка из Солна, за да смъкне кръвното, преди да информира главния си началник.
— Седни — покани го Ана Холт. — Да ти предложа ли нещо?
— Няма нужда, благодаря — отвърна Тойвонен и седна.
— Разказвай.
— Има връзка между грабежа от „Брума“ и убийството на Кари Вийртанен. Дори си мисля, че криминалистите могат да го потвърдят веднага щом приключат с минивана, използван за грабежа. Тъкмо Вийртанен е стрелял по охранителите. Но не знаем кой го е возил. Както със сигурност се досещаш, разполагаме с няколко имена, сред които да избираме. Работим по въпроса.
— А защо е стрелял по тях?
— Защото клетникът, който е умрял, е задействал цветните ампули в чувала. Кари пощурял, понеже не очаквали да има такива точно в онзи чувал.
— Разкажи ми — подкани го Холт.
Парите идвали от Лондон. Шведски, датски и норвежки банкноти, обменени в Англия и Шотландия. Освен това и британски лири, поръчани от шведските банки — и обменни бюра. Пристигнали със самолет от Лондон на „Брума“, обикновен частен джет с двама души екипаж и четирима английски бизнесмени — пътници, които впрочем не са и подозирали, че в последния момент към компанията им са били добавени приблизително единайсет милиона в малко платнено чувалче.
— Фирмите за превоз на ценности все по-често процедират така. Ако не става дума за огромни суми, импровизират и ги изпращат с полети извън графика. Според разпоредбите за безопасност на полетите в чувалите не бива да има цветни ампули. Явно може да се активират от промените в налягането, пък и по други причини, та съществува риск.
— Представям си — обади се Холт.
— Тъй като самите охранители нямат право да отварят чувалите след пристигането им — това е изискване, прокарано от синдикатите, за да се избегнат подозренията в кражба от страна на персонала, — по правило става така, че пристигналите пари се пренасят до колата и се превозват до депото за ценности без цветни ампули. Превозите от този тип се извършват с обикновени автомобили без маркировка, а тъй като трезорът, който е бил крайната цел, се намира само на петнайсет минути от летище „Брума“, при това се е касаело за някаква мижава сумичка от единайсет милиона, и този път е станало така.