Златният бряг [bg]

Що се отнася до сегашния ни начин на живот, подобно на много други хора тук, ние се наслаждаваме на хубавия живот, макар че, както казах, живеем сред руините на един свят, който някога беше много по-богат. Трябва да посоча, че Сюзън може да си позволи да наеме повече хора, които да ни помагат — градинари, домашни прислужници и дори коняр (за предпочитане някой стар господин), но по взаимно негласно споразумение живеем най-вече от моите приходи, които, макар и твърде високи според повечето американски стандарти, не позволяват да си наемем прислуга, която да живее в дома ни в тази изключително скъпа част на света. Сюзън не се мръщи за това, че се налага да върши някои дребни работи в къщата и градината, а и аз не страдам от комплекси, че не мога да се преместя в Станхоуп Хол и да наема петдесет слуги.

— На кой плаж искаш да се любим? — попита ме Сюзън.

— На който няма остри миди. Веднъж имах сериозни проблеми с тях.

— Така ли, кога? Трябва да е било преди аз да се появя, защото не се спомням подобно нещо. Как се казваше тя?

— Джени.

— Не Джени Тилмън, нали?

— Не.

— Ще трябва да ми разкажеш за това после.

— Добре.

В стремежа си да останем верни един на друг в рамките на двайсетгодишен брак, със Сюзън освен че разиграваме историческите си романи, понякога като част от увертюрата си разказваме за някой предбрачен любовник. Четох веднъж в някаква книга, че в това няма нищо нередно и е добре за раздвижване на хормоните, но след това, когато двамата партньори лежат един до друг, единият обикновено се чувства потиснат, а другият съжалява, че е бил толкова образен в разказа си. Е, ако си играеш с огъня, за да се стоплиш, може и да се опариш.

— Какво прави днес? — попитах аз.

— Посадих онези зеленчуци, които, как му беше името, ни даде.

Тя се разсмя.

— В дъжда?

— Не обичат ли дъжд? Посадих ги на една от старите тераси за цветя пред Станхоуп Хол.

Старият Сайръс Станхоуп, а също и Макким, Мийд и Уайт сигурно вече се обръщаха в гробовете си.

Отбих се по някакъв немаркиран път, по който, струва ми се, досега не бях минавал. Твърде много от пътищата по северното крайбрежие са немаркирани — някои казват, че е нарочно — и като че ли не водят доникъде и често наистина е така.

Една съвременна карта на тази област няма да ви покаже къде са разположени големите имения; за Златния бряг не съществува версия на холивудската карта на звездите32, но някога наистина имаше карти, разпространявани по частен път, в които бяха отбелязани именията и имената на собствениците им. Тези карти бяха предназначени за дворянството, в случай че нечий иконом връчи на господаря си покана с горе-долу следното съдържание: „Мистър й мисис Уилям Холоуей ще се радват да ги удостоите с присъствието си за вечеря във Фокслънд на 17 май от 20 часа.“