Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Златният бряг [bg]
Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Златният бряг [bg]

Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:

Поразително... Великият Гетсби срещу Кръстника! Ако за пръв път четете Демил, „Златният бряг“ е добър избор да опитате завладяващата сила на неговите романи. “Златният бряг” изследва света на властта и богатството. Той представлява един оригинален поглед върху организираната престъпност - също като в “Кръстника” - само че с повече хумор и стил. “Златният бряг” е обявен за класика в жанра - едно неповторимо забавление, което не се забравя...
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 280
Перейти на страницу:

Аз имам една от тези стари карти, която е от 1928 година, и на нея са отбелязани всички имения, големи и малки, както и имената на собствениците им. Обърнах се към Сюзън:

Ти не познаваш първите собственици на Алхамбра, нали? Семейство Дилуърд.

— Не, но те бяха приятели на баба и дядо. Мистър Дилуърд бе убит през Втората световна война. Мисля, че си спомням мисис Дилуърд, но не съм сигурна. Но помня, когато семейство Вандербилт живееха там през петдесетте години.

Имах чувството, че огромният клан Вандербилт бе построил или купил половината къщи на Златния бряг по едно или друго време, давайки възможност на посредниците да казват за всяка от големите къщи с петдесет процента сигурност: „Вандербилт са живели тук.“

— След това го купиха семейство Барет, нали? — попитах аз.

— Да. Кати Барет беше най-добрата ми приятелка. Но банката или данъчните служби им отнеха къщата през 1966 — годината, в която отидох да уча в колеж. Те бяха последните собственици преди… ти знаеш кой.

Кимнах, след това се обърнах към лейди Станхоуп язвително:

— Дядо ми ми каза веднъж, че идването на милионерите на Лонг Айлънд не било посрещнато много благосклонно от хората, които са живеели тук от векове. Старите семейства на Лонг Айлънд, такива като моето, смятали тези нови хора, в това число и семейство Станхоуп, за тъпи, безнравствени и суетни.

И се усмихнах.

Сюзън се разсмя:

— Нима семействата Сатър и Уитмън са презирали семейство Станхоуп?

— Разбира се, че са го презирали.

— Мисля, че си по-голям сноб и от мен.

— Само с богатите. С масите се държа много демократично.

— Разбира се. И тъй, как ще се отнасяме към мистър Белароса? Като към тъп, безскрупулен натрапник или като към преуспял американец?

— Все още не съм решил.

— Тогава нека ти помогна, Джон. Ти си точно толкова доволен, колкото и аз, че Алхамбра няма да се превърне в сто малки фермички, което е доста егоистично, но разбираемо. От друга страна, би предпочел да имаш за съсед някой, чиито престъпления не са така тясно свързани с богатството му.

— Има хора на този свят, които печелят парите си честно.

— Знам, че има. И живеят в Левитаун.

— Много си цинична.

Сюзън смени темата:

— Каролин и Едуард се обадиха днес.

— Как са те? — попитах аз.

— Добре. Казаха, че сме им липсвали на Великден.

— Без тях беше различно — казах аз.

— Тази година Великден безспорно беше различен — отбеляза Сюзън.

Не обърнах внимание на това. Що се отнася до децата ми, Каролин е първокурсничка в Йейл, моята Алма матер, и все още не мога да свикна с факта, че в Йейл вече приемат момичета. Преди това Каролин ходеше в „Свети Пол“, също моята Алма матер, и това е още по-трудно да си го представя. Но светът се променя и в него жените се чувстват вероятно малко по-добре. Едуард е в горните курсове в „Свети Пол“, което допада на мъжкото ми самолюбие, но го приеха в училището, където е учила Сюзън — „Сара Лорънс“. Доволен съм, че децата ми избраха училищата на родителите си, но ми е непонятно как стана така, че в Йейл е дъщеря ми, а в „Сара Лорънс“ — синът ми. В случая с Каролин, мисля, че тя държи на престижното име и перспективите, които дава училището. Докато мотивите на Едуард, опасявам се, са малко по-низки: той просто иска да спи с момичета. Мисля, че и двамата ще успеят.

— Когато ходех на училище — казах аз, — всяка ваканция се връщах вкъщи.

— Аз също, освен веднъж, когато не се прибрах за Деня на благодарността, но това не е за разправяне. — Тя се разсмя и после добави сериозно: — Сега децата растат по-бързо, Джон. Наистина. Аз например живеех така затворено, че, съвсем честно, не знаех нищо за секс, пари и пътувания, преди да замина да уча в колежа. Но това също не е хубаво.

— Сигурно не е.

Сюзън всъщност е ходила в едно местно първоначално училище, „Френдс Академи“, тук, в Лоукаст Вели, което е старо и престижно учебно заведение, ръководено от квакери. Живеела вкъщи и ходела на училище с кола с шофьор. Много от богатите хора тук предпочитат да изпращат децата си във „Френдс“, надявайки се, предполагам, че при строгата атмосфера там наследниците им ще се научат да се наслаждават на дребни удоволствия, в случай че пазарът фалира отново. В действителност ние всички се опитваме да възпитаме децата си, като че ли нашият опит от миналото е от значение за тяхното бъдеще, но всъщност рядко е така. Във всеки случай се радвам, че Сюзън се е учила на суровост всеки ден между 9 и 15 часа, докато е ходела на училище. Това може и да свърши работа.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 280
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)