Златният бряг [bg]

Сюзън и майка ми се разбират въпреки социалните и икономическите различия помежду им. И имат много повече общи неща, отколкото предполагат.

Отново настъпи приятна тишина и аз отново насочих вниманието си към пейзажа. Струваше ми се, че ако някой пътешественик остави картата и просто гледа през прозореца си, докато кара по тези извънградски пътища, не би могъл да сбърка това място с някое от затънтените краища на запад от Хъдсън и по някакъв социален инстинкт ще разбере, че е навлязъл в един огромен частен резерват за богатство.

И докато колата на този пътешественик лети по завоите на тези заградените от дървета пътища, той ще види образци на испанската архитектура, като например Алхамбра, полудървени феодални имения в стила на Тюдорите, френски замъци и дори едно произведение на изящните изкуства от бял гранит, като например палата Станхоуп Хол, да се издигат в американската действителност не във времето си и не на мястото си, като че ли на аристокрацията от цяла Западна Европа през последните четиристотин години са били дадени по сто акра земя, за да създаде една земна нирвана в Новия свят. До 1929 година по-голямата част от Златния бряг на Лонг Айлънд е била разделена на около хиляда големи и малки имения — най-голямата концентрация на богатство и сила в Америка, а може би и в света.

Докато минавахме по една тясна уличка покрай стените на някакво имение, видях шестима ездачи, които идваха насреща ни. Със Сюзън им махнахме, минавайки покрай тях, и те отвърнаха на поздрава ни.

— Това ми напомня — каза тя, — че искам да преместя конюшните, след като времето вече е хубаво.

Не отговорих.

— Ще ни трябва специално разрешение.

— Откъде знаеш?

— Проверих. Конюшнята ще е на по-малко от сто метра от… ти знаеш чия собственост.

— По дяволите.

— Имам необходимите документи от Вилидж Хол. Трябва да се изготви проект и да накараме, ти знаеш кого, да го подпише.

По дяволите.

— Не е кой знае какво, Джон. Просто ще му го изпратиш с една обяснителна бележка.

Трудно е да спориш с жена, с която искаш да се любиш, но реших да опитам и последния си шанс:

— Не можеш ли да избереш друго място за конюшните?

— Не.

— Добре.

Идеята да искам някаква услуга от Франк Белароса съвсем не ми допадаше, особено след като току-що му бях казал да не разчита на мен за бизнеса си.