Златният бряг [bg]

Веднъж попитах Сюзън, може би нетактично, откъде са дошли първите пари на Станхоуп. И тя ми отговори, мисля, че искрено:

— Не знам. Никой, доколкото ми е известно, не е направил нищо за тях. Те просто съществуваха, на хартия, в едни огромни регистрационни книги, които баща ми държеше заключени в кабинета си.

Сюзън е малко невежа по отношение на парите, както и много от хората като нея. Вероятно определението за стари пари е пари, за чийто произход, местонахождение и количество не се знае почти нищо. Но от 1929 година насам, през Голямата депресия, войната и деветдесетпроцентовите данъци през четирийсетте и петдесетте години, тази хартия все повече е намалявала и в крайна сметка е изчезнала така мистериозно, както се е била появила.

Сюзън, както посочих, не е бедна, макар че не знам истинския размер на богатството й. Но не е и така баснословно богата, както са били баба й и дядо й.

— Какво ще кажеш за това — попитах я аз, — че човек като Белароса може да бъде незаконен милионер, докато повечето от парите на Станхоуп са изгубени чрез законни данъци?

Тя сви рамене.

— Дядо ми често казваше: „Защо да не дам половината от парите си на американския народ? Всичките съм ги взел от него.“

Усмихнах се.

— Много прогресивно.

От друга страна, някои от богатите боравеха с активите и данъците си много по-внимателно, отколкото семейство Станхоуп, и все още са богати, макар и да не го демонстрират. Други от богатите семейства тук, като например Астор, Морган, Грейс, Уулуърт, Вандербилт, Гест, Уитни и т.н., са така невероятно потънали в пари, че нищо по-малко от революция не би могло да ощети сериозно състоянието им.

— Някога чувствала ли си, че са те измамили? — попитах аз. — Искам да кажа, ако си се била родила, да речем, преди осемдесет години, си щяла да живееш като господарка.

— Какъв смисъл има да мисля за това? Никой от хората, които познавам и които са в моето положение, не мисли по този начин.

Вярно е, че Сюзън не говори много за живота в Станхоуп Хол. Тези хора смятат, че да се говори с аутсайдери за живота в именията, е проява на лошо възпитание, а дори съпрузите могат да бъдат аутсайдери, ако никога не са притежавали някакво имение. Понякога обаче можеш да накараш богатите и тези, които са били богати, да говорят за тези неща, стига само да не сметнат, че ще ги оценяваш или че ще си водиш бележки за пресата.

— Имаше ли коняр за конете и момче да чисти конюшните? — позаинтересувах се аз.

— Да.

Това „да“ прозвуча като „Разбира се, идиот такъв. Да не мислиш, че аз съм ринала боклука в конюшните?“ Тогава попитах: