Рейн-сан: Сеч [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Сеч [bg]». Краткое содержание книги:
Бари Айслър е най–добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най–добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън. Дедли Плежърс
— „Кламер“ ли?
— Нарекли я така заради практиката да защипват с кламер документите, доказващи техните жестокости, и „чистите“ документи за тяхното установяване в Щатите.
— Аха.
— Уилсън участвал и в операция „Гладио“, при която подготвяли нелегална съпротива в случай на съветска инвазия в Европа. В операция „Мангуста“ в Куба, когато използвали американската мафия в атентати срещу Фидел Кастро. В операция „Хаос“, насочена срещу различни американски медии и дисидентски организации. В проекта ФУБЕЛТ, който довел до свалянето и убийството на Салвадор Алиенде в Чили. И в сдобилата се с особено лоша слава програма МК Ултра за психологически контрол и експерименти с хора.
— Впечатляващо е, че нещо в такъв списък може да се отличи с особено лоша слава.
— Наистина.
— Но Алиенде… Мислех, че се е самоубил.
В отговор той само ме изгледа.
— Ясно — въздъхнах аз.
Тацу отпи глътка бира.
— След разкриването на тези и други дейности от комисиите на Чърч и Пайк хората като Уилсън бяха смятани за опетнени. Част от период, който Управлението искаше да прати в миналото. Когато президентът Картър го назначи за директор на Централното разузнаване, Стансфийлд Търнър уволни около осемстотин такива агенти.
— Е, какво чак толкова лошо може да се случи, когато осемстотин недоволни експерти в областта на саботажа, диверсията и покушенията изведнъж се окажат без работа?
— Случи се това, че много от тях предложиха услугите си на чужди правителства. Други — на престъпни организации. Сред тях е и Уилсън. Занимавал се е с трафик на оръжие и пране на пари. И обучавал секретните служби на различни престъпни правителства в Африка и Латинска Америка.
— Достатъчно престъпни, за да се занимават със саботажи, диверсии, покушения и експерименти с психологически контрол ли? Тези правителства са най–лошите.
Тацу наклони глава и се вгледа в мен, сякаш изучаваше контурите на някакъв странен организъм.
— Няма да се преструвам, че разбирам чувството ти за хумор — каза той. — Обаче знам какво издава.
— Какво?
— Нервност.
— Не казвай на никого. Предпочитам хората да ме мислят за забавен вместо за нервен.
— Благодаря, че доказваш думите ми.
Вдигнах наздравица с халбата си.
— Знаеш ли, Тацу, понякога качеството на информацията, с която разполагаш, почти ме плаши.
— Радвам се, че я оценяваш така. За мен обаче тя почти никога не е достатъчна.
— Ами вероятността Кейси някак си да е върнал този тип от улицата?
— Правдоподобна, но недоказана. Кейси определено полага усилия да възстанови кръга от майстори на тъмните изкуства в ЦРУ. Привличането на бивши агенти е целесъобразен начин да го направи.
— Като може би държи някои от тях на известно разстояние с цел опровержимост.
— Също правдоподобно, но недоказано.
— Добре, как смяташ? Има ли връзка между Уилсън и Виктор?
— Възможно е. Това предположение се потвърждава от факта, че господин Уилсън в момента е на посещение в Япония.
Усмихнах се.
— Нали ти казах! Почти се плаша от информацията, с която разполагаш. А може ли да попитам за местонахождението на господин Уилсън?
— Изглежда е влязъл в страната под името Карл Уудс. Такъв човек обаче не е регистриран в никой от по–големите токийски хотели. Предполагам, че използва друго име. Стандартна оперативна процедура за спец като него.
— Можеш ли да се поразровиш малко по–надълбоко?
— Едно е да пратя доверен човек да потърси в архива на миграционната и митническата служба — малко рязко отвърна той. — Трудоемко, но пък дискретно. Съвсем друго е да поискам нужните ресурси, за да проверя списъците с гости на пет–шест, че и повече хотела — много от които често се посещават от видни личности и дипломати. Най–малкото ще трябва да обясня причините на началството си.
Извинително вдигнах ръце.
— Ясно. Прощавай, че попитах. Има ли начин да разберем дали и кога е идвал по–рано в Япония?
— Моите хора вече провериха за предишни посещения на Карл Уудс. Не откриха нищо.
— Което значи, че или не е идвал преди, или…
— Или е идвал, но под различни псевдоними. Инстинктът ми подсказва, че е последното. Но нямам доказателства.
Почвах да се дразня — разполагахме с много късчета от пъзела, но все още не можех да ги подредя.
— Някаква представа с каква цел е тук?
— Не. Ако не беше информацията, която получих от теб, изобщо нямаше да знаем, че е в страната. И нищо чудно. Като се има предвид неговото минало, секретността му е втора природа.