Сянката на чинара [bg]

— Дуейн ги управлява вече пет години — любезно отбеляза Арлин.

— Ще продължим — потвърди и Дуейн.

— Добре. А сега, ако няма друго, искам отново да се заема с документите.

Тримата му благодариха и си тръгнаха.

Трийсет минути по-късно Джейк влезе при Арлин и заяви:

— Бих искал да видя кабинета му.

— Отключено е — махна с ръка тя. После стана и отвори вратата.

Беше дълга и тясна стая с бюро и столове в единия край и евтина заседателна маса в другия. Нищо чудно, че имаше много дървения: подът и стените бяха от чам, лакирани до блясък, по стените имаше по-тъмни дъбови лавици, много от които бяха празни. Нямаше стена, запълнена от егото на собственика — никакви дипломи, защото Сет не притежаваше такива; никакви административни награди, никакви снимки с политици. Всъщност в кабинета нямаше нито една снимка. Бюрото изглеждаше правено по поръчка, с чекмеджета. На него нямаше почти нищо. Само купчина листове и три празни пепелника.

От една страна, това можеше да се очаква от момче от провинцията, съумяло да забогатее през последните години от живота си. От друга страна, трудно можеше да се повярва, че човек с богатство за двайсет милиона долара няма по-хубав кабинет.

— Всичко е спретнато и подредено — отбеляза Джейк почти на себе си.

— Сет обичаше да има ред — каза Арлин.

Стигнаха до другия край на помещението, Джейк дръпна един от столовете край заседателната маса и попита:

— Имате ли минутка?

Арлин седна, сякаш беше предполагала, че предстои разговор, и го бе очаквала с нетърпение.

Джейк придърпа един телефон.

— Хайде да се обадим на този Рийд Макси, а?

— Добре, както кажете. Вие сте адвокатът.

Джейк набра номера от визитката и за негова изненада се свърза със служителка на рецепция, която съобщи името на голяма и известна правна кантора в Джаксън. Джейк попита за господин Рийд Макси, който явно работеше там, защото тя каза:

— Един момент, моля.

Друг женски глас пропя:

— Кабинетът на господин Макси.

Джейк се представи и помоли да разговаря с адвоката.

— Господин Макси е извън града и ще се върне чак в понеделник — отговори служителката.

Джейк пусна в ход чара си, обясни в основни линии с какво се занимава и с известна загриженост призна опасението си, че някой вероятно се представя за господин Рийд Макси.

— Той бил ли е в окръг Форд във вторник? — попита Джейк.

— О, не. От понеделник е в Далас по работа.

Джейк каза, че разполага с физическо описание на шефа й, и се зае да обрисува натрапника. По едно време секретарката се засмя.