Червената лястовица [bg]
- Автор: Matthews Jason
- Серия: Червената лястовица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-1803-8
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
2. Моля предайте нашите поздрави на централата.
3. Съгласни, че дори и най-малка погрешна стъпка в работата с посочения доброволец ще предизвика критичен поглед към Дива. В случай на най-лош изход, моля, подсигурете авариен план за ексфилтриране. Централата готова за придвижване на дезертьора и настаняването му.
4. Независимо от правоохранителните правни принципи отн. ФБР целта на централата е да идентифицира доброволеца и да се извърши арестът му, без да се алармира СВР и да се позволи, повт. да се позволи, на СВР да получи наръчника, без повдигане на подозрения в руското КР. ФБР ще бъде информирано за секретната акция и ще следва насоките на бюрото, за да постигне целите на централната администрация.
5. За бюрото — Мин. на отбраната създаде модифицирано копие (GTSOLAR) на наръчника, предложен за продажба в Хелзинки. Прецизирането на естеството на модификациите на класифицираните данни ще доведе до техническа дезинформация и погрешно насочване.
6. OSWR[68] изследовател, пренасящ SOLAR наръчника, тръгва Вашингтон вечерта на 17, очаквано пристигане сутринта на 18. Моля, посрещнете и настанете.
7. Представете възм. най-скоро оперативно предложение за подмяна на наръчник SOLAR като приоритет. Игнорирайте нарежданията в предишната грама.
Те все пак успяха да разтълкуват грамата и се задействаха. Извикаха техниците, направиха още една среща с Дива преди деня на контакта. Показаха ѝ чертежите, копираха ключа от стаята ѝ, обясниха ѝ отделните стъпки. Накараха я още веднъж да погледне чертежите. Всичко е наред, Неит, каза тя. Възбудата в гласа ѝ издаваше нервността ѝ. Говориха за риска, за разкриването ѝ, но тя не искаше да слуша. Сините ѝ очи проучваха лицето му, докато той развиваше картата и маркираше ъгъла, от който щяха да я вземат, ако се наложеше да бяга. Тя долови загрижеността в гласа му.
Заради нея ли беше това, питаше се Доминика, или заради операцията? Нейт, водещият офицер, се бе завърнал, а аурата му бе непроменена.
Нещата бяха твърде сериозни, затова прекъснаха за късна вечеря. Този път беше ред на Форсайт. Той не сготви кой знае какво, но Доминика го зяпаше удивена как измъква касеролата от фурната, навлечен в престилка, окъпан в синьо, с кухненски ръкавици. Той знаеше само едно ястие, soubise — ориз, задушен с масло и запържен лук. В случай на катастрофа и за да не умрат от глад, Гейбъл бе донесъл агнешки кебап отвън. Хранеха се, без да разговарят. После поглед към часовника — беше по-добре да се прибира у дома.
Тя не отвори вратата, изчака за миг, вдигайки яката си.
— Късмет за утре — каза Доминика.
Тя е тази, която е под ножа, помисли си Нейт.
— И на теб — каза Нейт. — Всичко ще е наред.
— Ще се видим след два дни. — Тя си сложи ръкавиците, готова да отвори вратата. Чакаше. Шум на чинии в мивката. Погледна към него. Усмивката на Мона Лиза.
— Искам да бъдеш много внимателна — каза той.
Тя погледна над рамото му към малката, окъпана от луната спалня, но той не мигна и сърцето ѝ се сви.
— Спокойной ночи, Неит, лека нощ, Нейт.
Не се чу никакъв шум, докато слизаше по стълбите.
Те обиколиха стаите, угасиха лампите и се приготвиха да си вървят. Вече беше утре. Форсайт говореше, докато оправяха апартамента преди тръгване.
— Никакви изблици, никакви колебания, никакви геройски изпълнения.
Гейбъл дръпна завесите и изключи осветлението в банята.
— Ясно — каза Нейт.
— Имам предвид, ако утре възникне проблем, няма да реагираме като военна спецчаст — продължи Форсайт.
— Добре де, разбрах — каза Нейт, който беше напълно наясно какво предстои и се опитваше да не се отнася снизходително с шефа си.
— Ако възникне проблем, това, което ще направим, е първо да го преценим. После ще вземем решение как да действаме. Но ще бъде от решаващо значение Доминика да изиграе своята роля в подмяната, да продаде ментето. Ако тя не успее, без значение по каква причина, операцията свършва.
Гейбъл влезе обратно в стаята.
— По това време утре в СВР ще има да се тупат един друг по раменете за това, че са се измъкнали с автентичната стока. Без съмнение чиста радост в Москва.
Те си облякоха палтата. Каквото имаше да се казва, трябваше да се каже сега, защото отвън на улицата щяха да тръгнат в различни посоки без прегръдки за лека нощ.
— Значи това, което чувам, е, че ние ще я оставим да влезе в тази каша, за да направи измамата? — каза Нейт, опитвайки се да сдържа гласа си спокоен.
— Да направи измамата? — каза Гейбъл. — Това да не ти е Лас Вегас? Ние ще я предпазим по всички начини, които са ни известни. Но ти трябва да го приемеш, хлапе! Вдигни си главата. Това е много голяма работа.
Тримата се разделиха в мразовития въздух. Нейт повървя доста, отивайки до колата си, тролеите не вървяха толкова късно. Усети малко от вазелина, все още останал под дръжката на вратата, влезе вътре, взря се в таблото и зрението му се замъгли, изведнъж се видя да паркира пред апартамента и, чукаше на вратата и, тя беше в прегръдките му, тънката и нощница прилепваше към тялото и, тя го обсипваше с целувки, после замъгленото му зрение се избистри, той разтърси глава, за да я прочисти, запали колата и подкара към дома си, правейки осморки в покрайнините на града, гледайки в страничните огледала.
SOUBISE НА ФОРСАЙТ
Сварете ориз в подсолена вода за пет минути. В отделна касерола карамелизирайте леко сух лук в масло. Сложете ориза и разбъркайте, покрийте и печете на средна температура във фурната, като периодично разбърквате, докато стане златист. Преди сервиране полейте със сметана и с настърган грюер.
20
Форсайт, Нейт и един техник на име Гинсбърг стояха като на тръни на червените плюшени столове в една елегантна стая на хотел „Камп“. Те гледаха скептично орнаментираните копринени тапети и сатенения балдахин над леглото. През прозрачните завеси на големите френски прозорци слабо се дочуваше шумът от трафика по Норра Еспланаден. Тримата офицери от ЦРУ се бяха разположили около ниска масичка с позлатени ръбове, на която имаше два лаптопа, клетъчен телефон, миниатюрен сигнален приемник и криптирана „Моторола SB5100“ — огромните радиопредаватели бяха по-сигурни от клетъчните телефони, особено при наличието на вероятност руснаците да наблюдават всички канали по време на срещата в хотелската стая. Лаптопите показваха две изображения: номер едно беше от стаята на Доминика в „Камп“, абсолютно идентична с тази, в която седяха те. Това всъщност беше съседната стая. Лаптоп номер две показваше интериора на голямата баня на същата тази стая. И двете изображения бяха от горния ъгъл, близо до тавана, снимани с обектив рибешко око с 270-градусов обхват.
По инструкция на Волонтов Доминика бе наела стаята няколко дни предварително, което даде възможност на техниците да влязат. Те бяха работили цяла нощ, за да инсталират две безжични камери, едната вдълбана в жлеб на орнаментирания гипсов таван на спалнята, а другата, безопасно поставена в отдушника на банята. Камерите предаваха криптиран сигнал до приемника, а после той се декодираше и записваше на лаптопите. Всяка камера — с размер на запалка Zippo — съдържаше и миниатюрен дигитален микрофон, който предаваше звука.
Гейбъл беше в един паркиран ван на улицата пред „Камп“, с LEGGATT[69] Маратос и трима специални агенти от офиса по контрашпионажа на ФБР във Вашингтон. За едва прикрит ужас на Маратос Форсайт бе издал вето за каквото и да било присъствие на ФБР в хотелската стая, отчасти да сдържа и контролира федералните, но най-вече за да им попречи да видят Доминика. Те нямаха никакво намерение да я разкриват като агент пред федералните.
Федералните във Вашингтон бяха реагирали агресивно. Те отказаха да оставят доброволеца, който и да беше той, да напусне Хелзинки и да се върне в Съединените щати, преди да са го пипнали. Твърде много неща биха могли да се объркат, настояваха те. Това, което всъщност имаха предвид, беше, че те не биха могли да понесат политически провал, ако UNSUB, неидентифицираният субект, се измъкнеше.
68
служба за научни и оръжейни изледвания — Бел. прев.
69
Правно аташе. — Бел. прев.