Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
— Трябва да е Дрю Телър от Мичиган — обясни Ърл и почеса китката си под маншета на ръкава. — Държи се така, сякаш има торба акции на „Дженеръл Тектоникс“, което не е изключено.
— Това ли е мотивът му?
— А… Телър има много мотиви. Осемдесет процента от превозното средство ще се произвеждат в неговия район. Мисля, че става дума за около четири хиляди работни места. Ако прокара проекта, ще го преизбират, докато е жив.
— Не го познавам. Стабилен ли е?
— Честно ли? Не, не особено. Голям самохвалко е.
— Но…?
— Но миналата година се скъса да прави услуги на кого ли не. Който му показа законопроект, получи гласа му. Дори подкрепи законопроекта на Ротман, забраняваш великденските зайчета и Дядо Коледа в супермаркетите. Християнските групи побесняха. Сега обикаля и си събира дълговете.
— Ще успее ли?
— Така изглежда.
— А „Орион“?
Старият сервитьор се появи с куцукане и донесе голям поднос, натоварен с чинии. Мъжете млъкнаха. Имаше смисъл да са предпазливи.
Ърл грабна телешко рулце още преди старецът да остави платото на масата. Натъпка го с дебели пръсти в устата си и задъвка шумно и ентусиазирано. След като сервитьорът се отдалечи, Ърл облиза мазнината от пръстите си и продължи разговора.
— Знаете ги какви са.
— Да кажем, че не знам.
— Напоследък пълнят доста джобове. Финансираха няколко ключови избора и отстъпват корпоративните си самолети, като че ли са авиокомпания на Конгреса.
— Имат ли тежка артилерия зад гърба си?
— А… може би петима или шестима бивши сенатори и конгресмени са на заплата при тях. Офисът им е като старчески дом за бивши служители от Капитолия, така че всички трикове са им известни. Тази година организираха три пътувания. До Лондон, до Ривиерата и до Бермудите. — Ърл млъкна и им намигна. — Аз ходих на Бермудите. Пълно с красиви жени и достатъчно черен хайвер и шампанско, за да потопиш баржа.
Поклати глава, явно потънал в спомени за преживяването.
— Докъде са стигнали те?
— Вероятно им остават около шест месеца.
— Шест месеца — повтори Белуедър с недоверие. Шест месеца! Момчетата от „Орион“ изобщо нямаше да разберат какво ги е сполетяло. След две години усъвършенстване на странния робот той щеше да се превърне в анахронизъм.
— Да — Ърл продължи да изрежда вече излишни подробности. — Роботът им, изглежда, има някои чудати навици. Преди няколко месеца проведоха изпитания и поканиха всички. Откачената машинка, изглежда, надуши барут и започна да гони един от охраната. Искаше да го взриви.
Белуедър се засмя.
— И как завършиха изпитанията?
— Младежът тичаше и викаше в продължение на пет минути и беше много забавно. После се сети, пусна пистолета и роботът — бум — взриви го на малки парченца.
След задължителния смях масата притихна. Джак се загледа в чая си. Хагър се усмихваше. Белуедър се замисли — пресмяташе шансовете на конкуренцията.
Ърл чакаше. С едната ръка вземаше и тъпчеше в устата си парченца от платото с дим сум, а с другата барабанеше нетърпеливо по масата. Искаше да чуе предложението.
— Да поговорим най-напред за „Дженеръл Тектоникс“ — предложи Белуедър.
— Да, добра идея — подхвърли Ърл, сякаш идеята беше негова.
— Ще ти подскажем за какво става дума.
— Това е важно — отбеляза Ърл. — Казвай.
— Превозното им средство… как се нарича?
— „Ди Ти четиристотин“.
— Добре. То е… отлично като идея, но с фатални недостатъци — отбеляза Белуедър и продължи да импровизира. — Проектирано и разработено набързо, изпитано набързо. Старата тъжна история. Който бърза, далеч не стига.
— Точно така. Какви недостатъци? — попита Ърл.
— Ами… Тежестта му е много високо, отпред.
— Така ли?
— Разбира се. Огромен гаф на проектантите, много често срещан проблем на бойните машини. Натрупали са толкова много броня, че машината лесно се преобръща. Не може да пази равновесие на завоите. Не е безопасно при никаква скорост.
Ърл схвана идеята и подхвърли:
— Подвижен смъртоносен капан.
— Да, това ми харесва. Запомняща се фраза — отбеляза Белуедър и се ухили на ученика си. — За да отдалечат машината максимално от заложените взривни устройства, издигат шасито максимално нагоре. Така обаче центърът на тежестта отива много високо.