Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— Не мога.

— Тази игра не си струва риска.

— Не е игра.

— Прав си, да го вземат дяволите. Не е игра. Но защо настояваш толкова? Защо правиш всичко това?

— Отначало, защото ми възложиха задача. Възложиха ми да събера данни за завещанието на Ленин. Не мога, все пак, да ти кажа защо.

— Е, добре, има един човек, с когото би могъл да поговориш, ако толкова настояваш да разнищиш нещата. Един от моите бивши студенти навярно ще може да ти помогне. Ако изобщо някой знае нещо по въпроса, това е именно той. И ако ти е необходим съюзник, той ще е насреща. Работи в Съвета за национална сигурност, на приблизително същата длъжност, на каквато бях аз.

— Благодаря ти.

— Бившите студенти, дори онези, които са поели по пътя към върха, както е той, обичат да правят услуги на старите си преподаватели. Това ги ласкае. — С тези думи той събра ръце, преплете пръсти и после ги изви, докато кокалчетата му изпукаха. После ненадейно добави: — Чарли, хайде да отидем до Мейн този уикенд. Мисля, че пътуването ще ми понесе, а освен това ще мога да си почина на едно приятно местенце.

— В Мейн?

Явно баща му имаше предвид вилата в южната част на щата, която всяко лято взимаха под наем за един месец, докато беше момче. „Вила“ беше малко попресилено за тази стара, паянтова селска къща, но това бе едно от любимите местенца на Чарли. Спомняше си аромата на изгоряло дърво, който се бе пропил във всички завивки там. Разговаряха надълго и нашироко. Ходеха за риба или пък да стрелят патици. След обяд, докато баща му подремваше в един хамак, Чарли изкарваше моторницата и обикаляше езерото с грохот. От време на време отиваше да се катери сам по близките скали. През цялата година с баща му трудно можеше да се общува, но като дойдеха тук, нещата се променяха.