![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
По същото време другарят му се опитваше да отвори кухненския прозорец, но той беше заключен. Прикрепи към стъклото вакуумна помпичка и с диаманта изряза голям кръг. Чукна го бързо, но тихо, и той се откачи; вакуумната помпичка задържа стъклото да не се разбие на кухненския под. Мушна ръка през дупката, завъртя ключалката отвътре и отвори прозореца.
Само за три минути двамата се бяха промъкнали в къщата почти безшумно.
Стоун беше неспокоен. Беше разкрил прекалено много, за да зареже всичко просто така. Прекалено много въпроси бяха останали без отговор.
Лежеше в леглото, вперил поглед в тавана, загледан в паяжинката от пукнатини, които като дете бе изучавал нощи наред. Изведнъж му се счу лек приглушен шум. Това долу ли беше? Или някой минаваше край къщата? Човек лесно се лъже нощем. Дали не се удряше някой от капаците на прозорците?
После Пири започна да лае. Много странно, той почти не лаеше през нощта.
Стоун се обърна да види електронния часовник. За миг помисли, че го няма; после го видя на шкафчето, но цифрите не светеха. Дали не го беше изключил, без да иска? Изправи се и протегна ръка да запали лампата. Нищо. Сигурно токът беше спрял.
В коридора имаше телефон. Излезе от стаята си и се отправи към бежовия телефон, за да позвъни на електрическата компания. Сигурно някъде беше станала авария. Някоя кола може би се бе блъснала в стълб и бе прекъснала кабела. Взе слушалката. Никакъв сигнал.
В този миг чу слабо скимтене. Не можеше да е човек. Сети се, че е кучето.
Долу имаше някой.
Обърна се бавно назад, за да се обуе и да отиде да види какво става…
По коридора към него вървеше едър брадат мъж. Във вида му имаше нещо много познато.
Стоун се извъртя, за да пресрещне натрапника с лице.
— По дяволите, какво… — извика Стоун и се нахвърли върху него, сграбчи ръкава му и я изви нагоре. Нападателят го удари в корема. Стоун, който беше по-висок, го бутна на земята, разчитайки на изненадата. Но другият беше по-силен, устреми се напред и стовари юмрук в лицето му. Стоун залитна и изведнъж забеляза оръжието на нападателя, скрито в калъф под якето му, и пак се нахвърли върху него. Беше на собствена територия, защитаваше себе си и своя баща, вътре, в техния дом, и това бе повод кръвта му да кипне. С опакото на ръката си удари силно мъжа по брадата и изви главата му назад. После го блъсна толкова силно, че го набута в голямото огледало в коридора. Замахна отново и в този миг усети остро боцване отзад. Нещо се бе забило в гърба му. Зад него имаше още някой. Числено превъзходство. Като се обръщаше, видя какво го е наболо — игла със спринцовка.
От другия край на коридора долетя вик. Баща му бе отворил вратата на своята стая и дрезгаво крещеше от ужас.
— Влизай! — извика Стоун. — Прибирай се вътре!
Обърна се към първия нападател и замахна с юмрук, но усети, че му се вие свят, че залита, че губи равновесие. Започна да потъва, да пропада надълбоко и всичко потъна в мрак.
Звънене. Непрекъснат оглушителен звън бе първото нещо, което чу, когато започна да се опомня. Звукът бе непоносимо остър. Главата му беше ударена, като че ли бе подута. Някаква груба твърда материя драскаше бузата му. Килимът. Стоун бе проснат на пода в кабинета на баща си, а главата му лежеше върху персийския килим. Беше съвсем светло. Ден.
Звъненето идваше откъм външната врата. Някой сърдито натискаше звънеца. Опита се да се надигне, но му беше лошо, повръщаше му се. Острият звук му причиняваше болка, трябваше да го спре. Впи пръсти в ръба на дъбовото бюро и бавно се изтегли нагоре.
Гледката го втрещи от ужас. Усети как кръвта му замръзва. Почувствува как сърцето му ще експлодира.
Баща му.
Не може да бъде! Не може да бъде! Това навярно е някакъв ужасен мираж. „Още спя — каза си Стоун, — сънувам кошмар. Това не е вярно.“
Кръв имаше навсякъде — по бюрото, по бележника — тъмни, лепкави, застинали локви човешка кръв. Кръв бе обагрила пижамата на баща му, сякаш бе залят с червена боя. Цялото тяло бе покрито с дълбоки рани, насечено от кървави прорези по целите гърди, по сърцето, по гърлото, което зееше прерязано.
— Не, не, не! — изстена Стоун. — О, господи, не, божичко!
Беше се вцепенил от ужас.
Баща му беше съсечен. Тялото му лежеше изпружено в стола зад бюрото, обезобразената му глава бе отметната назад. Дълбоките, яростни рани бяха навсякъде. Психопатът убиец бе обезобразил жертвата си.