Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Приличаха на семейна двойка. Мъжът наскоро бе прехвърлил четиридесетте, оплешивяваше, бе възнисък и набит, но определено доста силен. Малкото останала му коса бе тъмна, тук-таме посребряла и бе подстригана късо. Носеше лоден от камилска вълна, а отдолу бе облякъл син костюм на ситно райе, синя риза и вратовръзка в пастелни тонове. Жената, която изглежда му беше съпруга, бе година-две по-млада от него, стегната и надменна; всъщност бе доста обикновена жена, която добре се бе натъкмила. Малко повече бе гримът на големите й кафяви очи, а правата й кестенява коса бе подстригана равно. Носеше спретната рокля на цветя с голяма яка.

Отвътре се чу лек шум и те се спогледаха за миг.

И двамата говореха безупречен английски с лек западен акцент. Скромното си съществуване дължаха на общата си фирма за графичен дизайн. Имаха съвсем малко клиенти. Всъщност жената бе получила образованието си като дизайнер в Държавния институт по изкуствата в Ленинград няколко месеца след като обучението й в Москва бе приключило.

Вратата се отвори и дребничката възрастна жена се показа.

— Да? — въпросително каза тя.

Беше по-крехка, отколкото очакваха.

— Айрин? — попита младата жена и се усмихна мило.

— Да? — потвърди старицата. Изпълващото я подозрение я накара да стисне още по-здраво дръжката на алуминиевия си бастун.

— Айрин, аз съм Хелън Стивънс, а това е Боб. Ние сме доброволци от Социални грижи. — Тя се усмихна отново, като че ли се извиняваше, и додаде: — Рут Бауър ни даде вашето име. — Според сведенията, които бяха получили, Рут Бауър бе съседката, която минаваше от време на време, за да й помогне с къщната работа.