![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Микробусът бе съоръжен с няколко 44-калиброви леки картечници и автомати „Томпсън“. Двамата мъже се надяваха, че няма да им се наложи да използуват огнестрелно оръжие в тази акция. Както казваха американците, щеше да е истински сладкиш.
Мъжът зад волана работеше почасово като шофьор на такси както редица други руски емигранти. Вече три години живееше в Бостън. Шест месеца преди да напусне Москва бе избран в свръхсекретната организация. Живееше сам в едно бедняшко предградие на Бостън и не общуваше с никого. Бе просто един от многото анонимни емигранти. В действителност и той, както и мъжът с коженото яке, когото не познаваше, бяха изпратени в тази страна и им се плащаше изключително добре, защото притежаваха рядък талант — умееха безупречно да изпълняват заповеди и ако се наложи, да убиват.
Потеглиха по Масачузетс авеню, прекосиха Харвард Скуеър и после свиха по една от пресечките на Братъл.
— Неплохо — каза възхитено човекът с коженото яке, оглеждайки просторните къщи на Хилиърд стрийт. Съвсем не беше зле.
— Ама откъде да имам сведения за свръхсекретните операции? — противеше се Алфред Стоун малко по-късно, след като Чарли беше върнал Пири и двамата, баща и син, разговаряха на масата в кухнята. — Никога не съм бил въвличан в подобни неща. — Той местеше солницата и пиперницата по масата около чаша вода и кафяво шишенце за лекарства сякаш бяха шахматни фигури.
— Бил си помощник на Леман. Бил си помощник на съветника по националната сигурност на президента Труман.
— О, боже! Занимавахме се примерно с Инчън, с неприятностите около Макартър, китайските комунисти, със Сеул. Неща от този род.
— И изобщо не си чул нищо за някакъв опит да се направлява преврат в Москва?
— Преврат? — изсмя се Алфред Струн. — Най-лелеяната мечта на Джон Фостър Дълес. Познатият враг е по-добър от непознатия. И мисля, че Хамлет казва:
— И не си чувал нищо за никакъв заговор? Нищичко? Дори и слух, дори и в някой документ не си видял да се намеква?
— Не съм казал, че не са правени опити.
Той отвори шишенцето и пусна в шепата си един индерал. Сложи го в устата си и отпи голяма глътка чешмяна вода.
— Да, знам — каза Чарли. — Ние, имам предвид САЩ, сме направили няколко опита да свалим Сталин. Опитахме и от Хрушчов да се отървем след Кубинската криза. Да, така е.
— Чарли — започна баща му уморено, — ако твърдиш, че Уинтроп Леман, служител в Белия дом още от времето на Рузвелт, е бил тайно замесен в заговор срещу Сталин, трябва да ти заявя, че това изобщо не би ме изненадало. Дори не виждам нищо лошо в това. Сталин беше опасен тиран — това всеки го знае.
— Точно така — съгласи се Чарли. — Какво лошо има в един заговор, насочен към свалянето на единия от двамата най-големи диктатори на XX век?
— Да.
— Ако е било само това. Но това май не е цялата истина.
— Защо?
— Защото тогава нямаше да е необходимо да се прикрива операцията. Нямаше да е обосновано. Поне повечето от основните действуващи лица щяха да са мъртви.
— Какво е твоето предположение?
— Предполагам, че има нещо останало и до днес, нещо толкова важно и толкова секретно, че да допуска да бъде убит всеки, който се е добрал и до най-дребното късче информация. — Известно време Чарли стоя, вперил поглед пред себе си, като се чудеше колко да каже на баща си. — Сега ми е необходимо да науча нещо от теб. Каза, че си ходил в Москва, защото Леман те е помолил да отидеш. Но какво още се крие зад това? Защо всъщност отиде? Има и още нещо, нали?
Алфред Стоун седеше умълчан, пръстите му безцелно се плъзгаха напред-назад по кухненската маса, сякаш движени от собствен импулс. Не отговори.
— Защо разруши живота си заради Уинтроп Леман?
Баща му се усмихна загадъчно.
— Всеки си има своите тайни, Чарли. Бих искал да ми направиш една услуга. Цялото това разследване го правиш заради мен. Не мога да ти опиша какво означава това за мен. — Погледът му блестеше, както се стори на Чарли, от благодарност. — Но сега те моля да спреш дотук.
7
Шекспир, „Хамлет“, 3 действие, 1 сцена — прев. В. Петров, НК, 1983. — Бел.прев.