![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Боже господи — въздъхна Лансинг. — Боже, помогни ни.
Вашингтон е седалище на множество фондации. Всички организации — от най-подкупните лобита до най-щедрите групировки с идеална цел — обичат да се наричат „фондации“, защото това наименование е едновременно и неутрално, и достойно.
Фондацията „Американско знаме“, разположена на Кей стрийт, в централната част на северозападен Вашингтон, заемаше един етаж от модерен комплекс, в който се помещават също така правни кантори и съдружниците на няколко корпорации от Средния Запад. Отвън сградата изглеждаше като всяка друга административна сграда в тази част на града. Впечатлението се затвърждаваше още повече от неугледния вид на неработещите асансьори.
Но ако някой посетител по погрешка слезеше на шестия етаж, щеше да бъде изумен от разточителството пред себе си. В преддверието щеше да види една-единствена секретарка, седнала зад огромно махагоново бюро. Всичко бе обзаведено с персийски килими, мраморни масички, полирана ламперия по стените. Освен това щеше да забележи, че телефонът на секретарката звъни май доста рядко.
Онези, които изобщо имат представа за съществуването на фондация „Американско знаме“, си мислят, че това е своеобразна интелектуална банка. Всъщност това е организация на бивши служители на няколко разузнавателни организации, най-вече от ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и Разузнавателното управление на отбраната. Тези офицери поддържат тесни връзки с местата, на които са работили, и на практика мнозина продължават да получават заплати от тях. Но връзките и дори начините на плащане, са така добре прикрити, че дори и най-щателната проверка от Конгреса не би могла да установи по никакъв начин, че фондацията е свързана с американските разузнавателни служби.
Именно това искат и хората от разузнаването. Според президентските разпоредби на ЦРУ е забранено да провежда вътрешни шпионски операции и след разследванията на Конгреса от средата на седемдесетте години ЦРУ строго се придържа към забраната. В някои среди на тази и други разузнавателни служби се шири мнението, че предписания от този род са плод на криворазбрано някогашно чувство за достойнство и демократичност. Невъзможно е разузнаването да съществува, когато се спъва от подобни правила и трябва да разчита единствено на местните органи от рода на ФБР или някоя друга структура в помощ на закона, която не действува в чужбина.
И така, много преди полковник Оливър Норт и Съветът за национална сигурност да започнат тайните си връзки с Израел, Иран и Никарагуа, бе създадена фондацията „Американско знаме“, която да подпомага във вътрешното проучване различните разузнавателни служби, да бъде нещо като координатор на тайните операции.
Телефонът иззвъня и стресна секретарката, която се бе зачела в модния раздел на „Вашингтон Пост“. Тя го вдигна и после натисна някакво копче на таблото на вътрешната телефонна централа.
— Генерал Ноултън — съобщи тя, — обажда се директорът на ЦРУ.
Няколко минути по-късно иззвъня телефонът в малка селска къща в покрайнините на Александрия, Вирджиния. Къщата беше разположена на селски път, на километри от всякакви други постройки. Електрифицираната ограда беше скрита сред висок гъсталак от дървета и шубраци. По целия покрив на къщата бяха пръснати сивите конуси на микровълновите антени.
— Макманъс — представи се майорът, който вдигна телефона. Казваше се Лесли Макманъс, бивш служител на военното разузнаване. Няколко минути слуша обясненията, нахвърли си някакви бележки в един бележник и каза:
— Разбрано.
19
Бостън
След деветчасово уморително шофиране, при което спря само веднъж, Стоун най-накрая се прибра в Бостън.
Алфред Стоун беше в болничната си стая, бе облечен в цивилни дрехи и седеше на един стол. Леглото беше оправено.
— Ти ли си? — сепна се той, когато Чарли влезе. — Обаждах се в Ню Йорк, даже… даже в работата ти. Къде беше, за бога?
— Извинявай.
— Тъкмо вече щях да поръчвам такси. Тази сутрин решиха да ме изпишат. Можеш ли да ме откараш у дома? — попита той и огледа болничната стая с омраза. — Омръзна ми вече това място.
Минаваше девет вечерта.
Няколко часа преди това една спретната двойка на средна възраст изкачи стълбите на малка тъмножълта къща. Позвъниха на вратата. Почакаха една-две минути. Сториха им се цяла вечност, но знаеха, че жената си е вкъщи. Всичко бе подготвено изключително внимателно — така работеха техните работодатели. Двамата бяха убедени, че жената е заспала в малката си спалня на горния етаж, изпълнена със спомени. Трябваше й време, за да слезе и да отвори.