Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Умственото разстройство на брат му Аврам Крамер се оказа последната капка, от която чашата преля. Понякога Степан си мислеше, че семейството му е белязано от съдбата и затова му се струпват всички неприятности. Вечерта след посещението в института, докато се прибираха с колата, баща му за пръв път му разказа цялата история на преживения в затвора кошмар.

По време на Великата отечествена бил пленен от германците. В друга страна, по друго време щели да го признаят за герой; в Русия бил считан за предател заради своята смелост и безумните рискове, които поемал и които в крайна сметка довели до залавянето му.

В лагера видял ужаси, които го калили завинаги.

Един от сълагерниците му, който бил арестуван по мъгляви обвинения в „антисъветска пропаганда“, отказал да подпише самопризнания, затова му било наложено едно от най-жестоките мъчения. Свалили му панталона и гащите, сложили го да седне на пода, а двама сержанти се настанили върху краката му. Тогава този, който водел разпита, започнал бавно да натиска с върха на ботуша си нещастния човек по пениса и тестисите.

Направил признания след пет секунди.

Друг затворник бил измъчван, като поставили нажежен до червено винкел до ануса му и го заплашили, че ако не си признае всичко, ще го намушкат колкото се може по-дълбоко. Въпреки това анусът му кървял дни наред.

Яков Крамер бил пощаден, а после двама политически затворници го залели с киселина.

Ненавистта му към съветската система се затвърдила малко по-късно. В деня, когато научил, че преди няколко седмици е починал Сталин. Затворниците както винаги били разбудени в четири сутринта и били завлечени в трапезарията за „черния борш“, който едва се ядял. После ги пратили да копаят глина, от която правели тухли. Този ден не ги закачали много-много. Пазачът се мотаел безцелно отстрани.

Без да спира работа, Крамер огледал сълагерниците си. Обръснатите им глави били сиви; отчаяните им трескави очи били потънали в орбитите си, а край тях се били образували тъмни петна. Приличали на сенки. Крамер съзнавал, че той самият е толкова грозен, че просто не могат да го гледат.

Подхванал разговор с един човек, който наскоро бил пристигнал от Москва. Как било там, интересувай се Яков. По-добре или по-зле, отколкото преди войната.

Московчанинът му разказал една случка, която се разправяла из цяла Москва. По всяка вероятност се провеждала Московска партийна конференция. При закриването й секретарят на организацията призовал към почитане паметта на наскоро починалия велик вожд — другаря Сталин. Естествено, всички станали и започнали да ръкопляскат. Лицата им греели, те вдигнали ръце високо, по руски, и ръкопляскали силно. Овациите не стихвали. Пет минути, после десет — публиката толкова се изтощила, че едва не паднали. Но не можели да спрат. КГБ било там и наблюдавало кога ентусиазмът на участниците ще започне да отслабва. Продължавали да ръкопляскат отчаяно, изтощени, с отмалели ръце. Най-накрая директорът на една местна фабрика, който седял най-отпред, наред с партийните ръководители, се престрашил да седне и останалите го последвали с огромно облекчение. Същата нощ директорът на фабриката бил арестуван. Из цяла Москва все за това се говори, казал московчанинът, сигурно е вярно.