Грънчарското колело на рая [bg]

Хейбър се намръщи, стреснат, натисна с рязко движение по-долното копче на Усилвателя, като възкликна: „Я гледай!“ Стоеше, втренчил поглед в екрана на ЕЕГ-то, който продължаваше да изписва живи подскачащи криволици.

— Усилвателят ти подаваше делта-ритъм, как, по дяволите, се събуди?

— Не зная — прозя се Джордж. — Просто се събудих. Не ми ли внушихте бързо да се събуждам?

— Обикновено го правя. По сигнал. Но как, по дяволите, преодоля стимулиращите ритми от Усилвателя… Ще трябва да усиля сигнала, очевидно съм го правил много неуверено. — Сега вече говореше на самия Усилвател, в това нямаше никакво съмнение. Когато приключи този разговор, се обърна рязко към Джордж и попита: — Добре, какво сънува?

— Сънувах, че на стената там, зад жена ми, има снимка на връх Худ.

Погледът на Хейбър се отмести за миг към стената, покрита с ламперия от секвоя, после се върна към Джордж.

— Нещо друго? Някакъв предишен сън — да си спомняш нещо от него?

— Струва ми се. Почакайте малко… Според мен сънувах, че сънувам, или нещо такова. Объркано беше. Намирах се в магазин. Всъщност се намирах в Мейър и Франк и купувах нов костюм, трябваше да е със синя куртка, защото щях да заемам нова длъжност или нещо такова. Не си спомням. Във всеки случай разполагаха с таблица, колко трябва да тежиш, ако си толкова и толкова висок, и обратното. Попадах точно в средата както на скалата за тегло, така и на скалата за височината на човек със среден ръст.

— Нормален, с други думи — рече Хейбър и внезапно се засмя. Смееше се много високо. След напрежението и мълчанието Хедър много се стресна от смеха.

— Това е чудесно, Джордж. Просто е чудесно. — Потупа шумно Джордж по рамото и започна да сваля електродите от главата му. — Ти успя. Стигнахме до края. Свободен си! Знаеш ли го?

— Така мисля — отговори кротко Джордж.

— Големият товар се смъкна от раменете ти. Така ли е?

— И се качи на вашите?

— И се качи на моите. Точно така! — Отново високият, доволен смях, малко по-продължителен от необходимото. Хедър се почуди дали Хейбър е винаги такъв или е изключително възбуден.

— Д-р Хейбър — обади се съпругът й, — говорили ли сте за сънищата с някое извънземно?