Грънчарското колело на рая [bg]

О, за Бога, свински черен дроб. Беше хранителен и най-доброто на кило, което човек би могъл да намери срещу три купона за месо. Взе го от супермаркета вчера. Е, нарязан съвсем тънко и опържен със солена сланина и лук, о-хо-хо. Усещаше се така гладна, че нямаше нищо против да яде и свински черен дроб, а Джордж не беше от придирчивите мъже. Стига яденето да беше прилично, ядеше и го харесваше, и скапан свински черен дроб да е — пак ще го яде. Слава на Господа, от когото произлизат всички добрини, включително мъжете с лек характер.

Докато нареждаше кухненската маса и слагаше два картофа и половин зелка да се варят, от време на време спираше — чувстваше се странно. Дезориентирана. Без съмнение от проклетата трева и от това, че бе заспала на пода по никое време.

Влезе Джордж, разрошен и с прашна риза. Вторачи се в нея. Посрещна го с думите:

— Е, добро утро!

Стоеше и я гледаше усмихнат, широка, лъчезарна усмивка на неподправена радост. През живота си не беше получавала такъв голям комплимент; засрами се от радостта, за която даваше повод.

— Милата ми жена — рече Джордж, взе ръцете й, огледа ги, обърнати с дланите нагоре и зарови лице в тях. — Трябваше да си кафява — добави той и за свой ужас тя видя сълзи в очите му. За миг, само в този миг, се досети какво става; спомни си, че е била кафява, и тишината във вилата нощем, шума от потока и много други неща, но само за миг. Защото сега Джордж беше по-важен. Огледа го, както беше в обятията му.

— Преуморен си — заговори му тя, — разтревожен си, заспа на пода. Сигурно е заради онова копеле Хейбър. Не ходи повече при него. Просто не ходи. Не ме интересува какво ще направи. Дори да ти лепне решение за задържане и да те набута в Линтън, ще намерим друг психиатър и ще те извадим. Не бива да продължаваш с него, той те съсипва.