Грънчарското колело на рая [bg]

— Не е ново за мен, ако това имаш предвид. Душата на света, и т.н. Преднаучна синтеза. Мистиката е сред подходите към естеството на съновиденията или на действителността, макар и да не е приемлива за онези, които искат да използуват логиката и умеят да правят това.

— Не зная дали е така — продължи Джордж, без ни най-малко да се засегне и все пак настойчиво. — Но дори само от научно любопитство, опитайте поне това: преди да изпробвате Усилвателя върху себе си, преди да го включите, когато започвате своето автовнушение, кажеше следното: Ър’ перренне. На глас или на ум. Веднъж. Ясно. Опитайте.

— Защо?

— Защото върши работа.

— Как върши работа?

— Получавате малко помощ от приятелите — отговори Джордж и стана. Хедър го гледаше ужасена. Приказките му звучаха налудничаво — лечението на Хейбър го бе докарало до лудост, знаеше си, че така ще стане. Но пък Хейбър не отговаряше, както би трябвало да отговаря на несвързани и психарски брътвежи, нали?

— На сам човек иаклу му идва прекалено силно — говореше Джордж. — Престава да му се подчинява. Те знаят какво е необходимо, за да бъде управлявано. Или това не е точната дума; да се държи там, където му е мястото, да върви по верния път… Не го разбирам. Може би вие ще успеете да го разберете. Поискайте помощта им. Казвайте Ър’ перренне преди… преди да натиснете копчето за включване.

— Има нещо в онова, което говориш — каза Хейбър. — Може би си струва да се проучи. Ще наредя при мен да дойде един алдебаранец от Културния център и ще видя дали мога да получа информация за това… Нищо не разбрахте, а, г-жо Ор? Вашият съпруг е трябвало да се захване с нашата професия, с изследователския аспект на психиатрията; губи си времето като чертожник. „Защо говори така? Джордж е проектант на детски игрища и паркове.“ — Има усет, роден е за това. Не ми е идвало на ум да привлека в това алдебаранците, но тук той наистина може да има находка. Вие вероятно сте по-доволна, че не е станал психиатър? Ужасно би било, ако вашият съпруг анализира несъзнателните ви желания по време на вечеря, какво ще кажете? — Избоботи и прогърмя Хейбър, докато ги извеждаше навън. Хедър беше объркана, едва не се разплака.

— Мразя го — рече ожесточено тя, докато слизаха надолу със спиралния ескалатор. — Ужасен човек. Фалшив. Страхотен позьор!

Джордж я хвана за ръка без нищо да каже.