Грънчарското колело на рая [bg]

Празнотата в съществото на Хейбър, резултатният кошмар, излъчван от сънуващия мозък, беше изключил връзките. Вече бе прекъсната приемствеността между световете или времената при сънищата на Ор. Настъпил бе хаос. Имаше малко и несвързани спомени от съществуването, в което се намираше сега; почти всичко, което знаеше, идваше от други спомени, от други сънни времена.

Други хора, които не го осъзнаваха като него, бяха може би по-добре подготвени за тази промяна в съществуването — но вероятно повече се плашеха, защото нямаха обяснение. Щяха да смятат, че светът е радикално, безсмислено, внезапно променен, без каквато и да е логична причина. Много смърт и ужас щеше да има след съня на д-р Хейбър.

И загуба. И загуба.

Знаеше, че я е загубил; знаеше, че я губи още когато, с нейна помощ, пристъпи навън в паническото празно пространство около сънуващия. Изгуби се заедно със света на сивите хора в огромното, фалшиво здание, в което се бе втурнал, оставяйки я сама сред съсипията и разпада на кошмара. Вече я нямаше.

Не се опита да потърси помощ за Хейбър. За Хейбър нямаше помощ. Нито пък за него. Направил бе всичко, повече не можеше. Вървеше по обезумелите улици. От табелите разбра, че се намира в североизточната част на Портланд, район, който никога не бе познавал добре. Къщите бяха ниски и на пресечките можеше да види планината. Видя, че изригването беше престанало; всъщност така и не бе започвало. Спящият връх Худ се издигаше сивкаво-кафеникаво-виолетов на фона на тъмнеещото априлско небе. Планината спеше.

И сънуваше, сънуваше.

Ор вървеше без цел по една улица, сетне по друга; беше изнурен до положение, че понякога му се щеше да легне на паважа и да почине поне мъничко, но продължаваше да върви. Приближаваше търговски район до реката. Градът, наполовина разрушен и наполовина преобразен, бърканица и каша от грандиозни планове и непълни спомени, гъмжеше като лудница; пожарите и безумието прескачаха от къща на къща. И все пак хората си гледаха както винаги работата: двама мъже ограбваха бижутерски магазин, а покрай тях мина жена, понесла бебето си, ревящо и със зачервено лице, отправила се целенасочено към дома.

Където и да беше това.