Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
— Удоволствие. — Макар механично създаваният глас да бе лишен от изразителност, а бронята — невъзмутима, на Ор му се стори, че Тиуа’к Еннбе Еннбе остана наистина доволен; самият той се развълнува.
— Мога да я пусна на грамофона на моя хазаин, има стар грамофон — обясни Ор. — Много ви благодаря. — Отново си стиснаха ръце и Ор тръгна.
В края на краищата, мислеше той, докато вървеше към Корбет Авеню, нищо чудно, че извънземните са на моя страна. В известен смисъл ги измислих аз. Нямам представа в какъв смисъл, разбира се. Но определено ги нямаше, докато не им позволих да съществуват. Така че има — винаги е имало — връзка помежду ни.
Разбира се (продължаваха размислите му, също на бавен ход), ако е така, целият свят, такъв, какъвто е сега, би трябвало да е на моя страна, защото голяма част от него съм създал на сън. Всъщност той е на моя страна. Т.е. аз съм част от него. Аз тъпча по земята, а земята понася стъпките ми. Дишам въздуха и го променям, аз съм изцяло във взаимна връзка със света.
Само Хейбър е различен и с всеки изминал ден става все по-различен. Той е против мен — връзката ми с него е отрицателна. А онази страна на света, за която е отговорен той, която ми нареди да сънувам, от нея се чувствам отчужден, по отношение на нея съм безсилен…
Не че е зъл. Прав е, човек би трябвало да се старае да помага на другите хора. Но аналогията със серума против ухапване от змия беше погрешна. Говореше как един човек среща друг, който страда. Това е различно. Може би онова, което направих, което направих през април преди четири години… беше оправдано… (но мислите му се подплашиха, както винаги, от болезненото място). Трябва да помагаш на другите. Но не е правилно да си играеш на Дядо Боже с човешки маси. За да си Бог, трябва да знаеш какво правиш. И за да направиш нещо добро, не е достатъчно да вярваш, че си прав и мотивите ти са добри. Не бива да… губиш връзка. Той я е изгубил. За него никой друг, нищо друго дори, не съществува самостоятелно; той гледа на света само като на средство за осъществяване на целта си. Не е важно дали целта е добра; ние имаме само средства… Не е в състояние да приеме, не е в състояние да остави хората на мира, не е в състояние да се откаже. Той е луд… Може да направи всички ни като себе си, да изгубим връзка, ако наистина започне да сънува като мен. Какво да правя?
Стигна до старата къща, тъкмо когато формулира въпроса.
Отби се в сутерена да вземе старинния грамофон на Мани Арънс, домоуправителя. Това задължително означаваше да изпият чайник чай. Ор не бе пушил и не можеше да поеме дим, без да се закашля, затова Мани винаги му вареше чай. Известно време обсъждаха световните дела. Мани ненавиждаше Спортните състезания; стоеше у дома и всеки следобед гледаше образователните предавания на феднарската телевизия за децата на възраст преди приемането им в Детските центрове. „Куклата-алигатор Дуби е супер,“ заяви той. В разговора настъпваха дълги паузи, отразяващи големите дупки в тъканта на Маниното съзнание, износено от безбройните химикали, които той бе погълнал през изминалите години. Но в мръсния му сутерен усещаше някакво спокойствие и усамотеност, а слабият чай от канабис приятно го отпускаше. Накрая извлече грамофона горе, включи го в контакта на празната дневна. Сложи плочата и известно време стоя, а сетне остана да държи иглата над въртящия се диск. Какво искаше?
Не знаеше. Сигурно помощ. Каквото дойде, ще е приемливо, както бе казал Тиуа’к Еннбе Еннбе.
Постави иглата внимателно на външната бразда и легна до грамофона върху прашния под.
Грамофонът беше автоматичен. След като изсвири записа, промърмори за миг, прещрака с вътрешностите си и върна иглата на първата бразда.
По време на единайсетото просвирване Ор заспа дълбоко.
Хедър се събуди объркана в празната, сумрачна стая с висок таван. Къде е, за Бога?
Беше заспала. Беше заспала, седнала на пода с протегнати крака, облегната на пианото. Марихуаната винаги я правеше сънлива, а и оглупяла, но не можеше да обиди Мани като откаже да прави компания на бедния стар пушач. Джордж лежеше проснат като драна котка на пода до грамофона, който бавно престъргваше „С малко помощ от приятелите“ чак до диска. Намали полека силата на звука, сетне спря машината. Джордж въобще не помръдна; устните му бяха леко отворени, очите здраво стиснати. Колко странно, че и двамата са заспали, слушайки музиката! Стана от пода и отиде в кухнята да види какво ще вечерят.