![Грънчарското колело на рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/3/grncharskoto-kolelo-na-raya-bg-download.jpg)
Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
— Здравей, Джордж — посрещна го тя.
— Здравей — отвърна Джордж, хващайки я за ръце. — Ти си красива, красива.
Как би могъл някой да смята този мъж за болен? Добре де, сънуваше странни сънища. Но по-добре това, отколкото да е направо гаден и противен, както една четвърт от хората, които познаваше.
— Вече е пет — продума тя. — Ще чакам тук долу. Ако вали, ще бъда във фоайето. С този черен мрамор и всичко останало все едно, че си в гробницата на Наполеон. Но тук е приятно. Чува се ревът на лъвовете от зоологическата градина.
— Хайде, ела горе с мен — предложи той. — Вече вали. — Наистина валеше неспирният топъл пролетен дъждец — ледът на Антарктика падаше кротко по главите на децата на хората, отговорни за стопяването му. — Има приятна чакалня. Вероятно ще чакаш заедно с куп феднарски клечки и трима или четирима държавни глави. Всички се въртят на пета пред директора на ИВПЧ. И всеки скапан път трябва да пропълзявам и да влизам преди тях. Питомният психопат на д-р Хейбър. Неговият експонат. Символичният пациент… — Водеше я през голямото фоайе под купола, наподобяващ Пантеона, по подвижните пътеки, нагоре по невероятен, видимо безкраен, спирален ескалатор. — ИВПЧ наистина управлява света — говореше той. — Не мога да се начудя защо Хейбър има нужда от друга форма на власт? Сигурно като Александър Велики изпитва нужда да завладява все нови светове. Никога не съм го разбирал. Как мина днешният работен ден?
Беше напрегнат, затова говореше толкова много; но не изглеждаше потиснат или разтревожен, както през последните няколко седмици. Нещо бе възстановило естественото му самообладание. Никога не бе смятала, че може да го загуби за дълго, да загуби посоката, да загуби връзка с реалността; обаче се чувстваше злочест и ставаше все по-злочест. Но вече не беше така. Промяната настъпи така внезапно и бе така пълна, че започна да се чуди на какво ли се дължи. Единственият й ориентир, с който можеше да я свърже, бе как снощи седяха във все още необзаведената дневна и слушаха откачената и изящна песен на Бийтълс, а после и двамата заспаха. От този момент той стана такъв, какъвто си беше преди.
Голямата, стилна чакалня на Хейбър беше празна. Джордж каза името си на някакво подобно на бюро устройство до вратата, автоматичен секретар, както обясни на Хедър. Когато вратата се отвори и се появи Хейбър, тя остроумничеше от притеснение, питайки дали разполагат и с автоеротици.
Виждала го бе само веднъж, при това за малко. Не помнеше колко едър беше, каква голяма брада имаше, колко неописуемо внушителен изглеждаше.
— Влизай, Джордж! — прогърмя Хейбър. Изпълни се със страхопочитание. Разтрепери се. Той я забеляза. — Г-жо Ор, радвам се да ви видя! Радвам бе, че дойдохте. Влизайте и вие.
— О, не. Аз само…
— О, да. Знаете ли, че това е вероятно последното посещение на Джордж тук. Каза ли ви? Тази вечер приключваме. Наистина трябва да присъствате. Пуснах персонала си по-рано. Сигурно сте забелязали масовото изселване по ескалатора надолу. Искаше ми се тази вечер да съм сам в сградата. Това е, седнете ей там. — Посочи й къде и продължи да говори. Нямаше нужда да отговаря нещо смислено. Остана като хипнотизирана от поведението на Хейбър, от тържеството, което излъчваше; бе забравила колко властен, сърдечен, театрален беше той. Да не повярваш наистина, че такъв човек, световен ръководител и велик учен, ще отдели седмици наред за лечението на Джордж, един съвсем обикновен човек. Но, разбира се, от гледна точка на науката, случаят Джордж имаше голямо значение.
— Един последен сеанс — говореше той, докато нагласяше някакъв подобен на компютър апарат, вграден в стената при главата на кушетката, — последен контролен сън, а сетне, според мен, проблемът ще е решен. Готов ли си, Джордж?
Често споменаваше името на съпруга й. Спомни си, че преди две седмици Джордж каза:
— Все се обръща към мен по име; струва ми се, за да не забрави, че присъства и друг човек.
— На линия съм, разбира се — отговори Джордж и седна на кушетката, вдигна леко глава, погледна към Хедър и се усмихна. Хейбър веднага започна да прикача онези дребни неща с жици на главата му, разтваряйки гъстата коса. Хедър помнеше процеса от правенето на снимка на собствения й мозък, част от множеството тестове и записи, които правеха на всеки феднарски гражданин. Притесни се, че го правят със съпруга й. Сякаш електродчетата бяха малки смукателни помпи, които ще изсмучат мислите от главата му и ще ги превърнат в драскулки върху хартиена лента, в безсмислените драсканици на лудите. Джордж изглеждаше изключително концентриран. Какво ли мислеше?