Жив или мъртъв [bg]

И все пак към него се отнасяха с уважение, но то нямаше нищо общо със спомените за британското управление, а по-скоро със собствената му история. В края на краищата той беше живял в Пакистан по-дълго от много от хората, които идваха на пазара Кайбер всеки ден. „Колко години точно?“ — замисли се той. Ако изключим някоя и друга почивка или кратка задача сред съседите на Пакистан… Може би четиридесет и нещо години. Достатъчно време за бившите (а и някои сегашни) негови сънародници да му лепнат етикет „станал е местен“. Не че това имаше значение. Въпреки всичките недостатъци и опасности, избегнати на косъм, и неприятните места, в които беше ходил, за него нямаше друго място като Пакистан и дори тайно се гордееше, че го смятат за „повече пакистанец, отколкото англичанин“.

Още на нежната и наивна възраст от двадесет и две години Емблинг стана един от привлечените от Оксфорд следвоенни служители на МИ-6, а го извика бащата на приятел от училище, когото младежът смяташе за чиновник от Министерството на отбраната. Той обаче се оказа вербовчик на МИ-6, всъщност един от хората, предупреждавали началниците си, че предателят Ким Филби не е от най-добрите попадения и след време така ще обърка нещата, че ще загинат хора или че той ще се изкуши да премине от другата страна, както и стана след дългогодишния му стаж като къртица на Съветите.

След като преживя трудностите на обучението във Форт Монктън на крайбрежието на Хемпшир, Емблинг замина за северозападната гранична провинция в Пакистан (позната като Пахтунхва или Сархад в зависимост от това с кого разговаряш), до Афганистан, който пък по това време тъкмо се превръщаше в игрище на руския КГБ. Емблинг прекара повече от шест години в планините по границата, като посещаваше главатарите на пущуните, които управляваха ничията земя между Пакистан и Афганистан. Ако Съветите пуснеха пипалата си към Пакистан, вероятно щяха да дойдат през планините и земите на пущуните.