Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Подарък ми е от Ан.

— За сдобряване ли?

— Сигурно.

— Трябва да е било сериозно прегрешение. Откога я имаш?

Дори и сега Смайли си спомни, че му направи впечатление колко тихо беше на улицата тогава. Вторник ли беше? Или сряда? Спомни си още, че си помисли: „Не, Бил. За тебе все още не съм получил утешителна награда. От тази вечер ти не струваш и колкото домашни пантофи“. Помисли си го, но не го изрече.

— Контрола мъртъв ли е вече? — попита Хейдън.

— На път е.

— Какво прави по цял ден? Той е като отшелник с трипер, който се дръгне сам в пещерата си. За бога, какво си е наумил с тези проклети папки, които чете? Сигурно прави сълзлива обиколка на неприятното си минало. Изглежда много болен. Предполагам, че и за това е виновен Мерлин, нали?

Смайли пак не каза нищо.

— Защо не се храни в стола? Защо не яде с нас, вместо да рови за трюфели горе? Какво търси?

— Не знаех, че търси нещо — каза Смайли.

— О, стига си се преструвал. Разбира се, че търси. Знаеш ли, че имам източник там, една от леличките. Разказва ми клюки в замяна на шоколадови бонбони. Контрола се рови в личните досиета на стари легенди от Цирка, души из калта — кой е червен, кой е обратен. Половината от тях вече са под земята. Проучване на всичките ни провали, можеш ли да си представиш? И защо? Защото сега сме постигнали успех. Той е полудял, Джордж. Неговият проблем е старческата параноя, помни ми думата. Ан разказвала ли ти е за злия чичо Фрай? Мислел, че слугите слагат микрофони в розите, за да разберат къде крие парите. Махни се от него, Джордж. Смъртта е досадна работа. Скъсай каишката, слез няколко етажа по-долу. Ела при пролетариата.

Ан още не се беше прибрала, така че двамата тръгнаха бавно по Кингс Роуд, оглеждайки се за такси, докато Бил даваше израз на последните си виждания за политиката, а Смайли повтаряше „Да, Бил“ и „Не, Бил“ и се чудеше как ще поднесе информацията на Контрола. Сега не помнеше конкретната политическа теория. Предната година Бил беше същински ястреб. Той искаше да премахне конвенционалните въоръжени сили в Европа и да ги замени направо с ядрени оръжия. Сигурно беше последният останал в Уайтхол, който вярваше във възможностите на Великобритания за независимо възпиране. Тази година, ако правилно си спомняше Смайли, Бил беше агресивен английски пацифист и искаше шведското решение, но без шведите.

Таксита нямаше, беше чудна вечер и двамата продължиха разходката си, рамо до рамо, като стари приятели.

— Между другото, ако решиш да продаваш онзи Миерис, обади ми се, чу ли? Ще ти дам адски прилична цена за него.

Като реши, че това е поредната неуместна шега на Бил, Смайли се обърна към него, най-накрая готов да се ядоса. Хейдън дори не си даваше сметка за настроението му. Той се беше загледал надолу по улицата, а дългата му ръка се протягаше към едно приближаващо такси.

— Господи, виж ги само! — извика ядосано той. — Пълно с проклети евреи, тръгнали към „Куалино“27.