Игри на злото [bg]

— За колата на Нюджънт — Еванс сви рамене. — Или ще удържи човека, или ще падне с него.

— Това обичайната процедура ли е? — усъмни се Ким.

— Аз питам ли те за шибаните градински тенти?

— Добре де, разбрах.

Понякога човек просто трябва да действа с онова, което му е под ръка. Ако нещата се объркат, те чака дисциплинарната комисия, а справиш ли се, излизаш герой.

Ким стрелна с очи часовника си. Пресметна, че мъжът виси на парапета от четирийсет и пет минути.

— Едва ли ще издържи още дълго.

— Слизам долу да видя какво е положението.

Той отстъпи полека назад и Ким зае мястото му. Вятърът се беше усилил и сега инспекторката чуваше само откъслечни думи от разговора, който се водеше до парапета.

— Какъв е смисълът… скачаш… Амилия?

Ким не чу какво отговори Бари.

— Ако… обяснение… съдът… разбере.

Когато цъфнат налъмите, помисли Ким.

— Ти… Амилия… живот… заедно — после настъпи внезапно мълчание. Чуваше се само вятърът. Тишината се наруши от издрънчаване: карабинерът на въжето се изплъзна от пръстите на Алекс и падна на пода.

Бари трепна и малко остана да се пусне от железата. Извърна глава назад в опит да види какво има зад парапета.

— Какво беше това? Кой е там?

— Няма нищо, Бари — успокои го Алекс. — Просто си изпуснах мобилния.

Докато говореше, Алекс даде незабелязано знак с ръка на униформените да се дръпнат назад до мястото, където клечеше Ким, затаила дъх.

Двамата погледнаха въпросително инспекторката. Тя кимна. Звукът беше стреснал Бари и той изглеждаше така, сякаш щеше да се пусне всеки момент.

Двамата униформени се върнаха полека зад Ким.

Бари продължаваше да пристъпва от крак на крак, мъчейки се да погледне зад гърба си. Алекс махна с ръка да се отдръпнат още по-назад.

Бари обаче се обърна изцяло и застана с лице към терапевтката. Ако полицаите не се бяха отдалечили, щеше веднага да ги види, приклекнали на три метра зад гърба й.

Ким силно се надяваше докторката да знае какво прави. Ситуацията беше сериозен тест за способностите й и засега нямаше кой да й помогне.