Катерина де Медичи [bg]

– Аз съм Катрин. Не съм Италия – прошепнах.

Той се стъписа. Бузите му почервеняха.

– Сега го разбирам. Виждам и колко зле се отнася баща ми с кралица Елеонор, как я пренебрегва, макар тя да жадува за неговото внимание. Влезе ли в стаята, той се държи, все едно я няма. – Анри поклати глава. – Не искам да бъда жесток като него.

– Тя е чужденка и не е привлекателна, а баща ви е жертва на политическите обстоятелства. Не е искал да се ожени за нея.

– Алчността му го е поставила натясно – възрази Анри с неочакван плам. – Стремежът му да заграби италиански земи е безумен. Изпразни държавната хазна, едва не загина край Павия. Като глупак повел хората си в разгара на битката.

Анри извърна глава, за да скрие горчивината си.

– Гневът ще ви унищожи, ако му позволите – отроних аз. – Едва вчера научих за пленничеството ви в Испания.

Обърна се рязко към мен.

– А казаха ли ви как татко ни предаде? Как остави синовете си да гният, да умрат в императорската тъмница... – Замлъкна, задавен от горчивина.

– Не, не ми казаха – прошепнах.

Анри се втренчи в ръцете си и ги сви в юмруци; после впи невиждащи очи в камината.

– Размяната стана край една река. Мама вече беше починала. Само мадам Дьо Поатие дойде да се сбогува с нас. Целуна ме по челото и ме окуражи, че ще се върна скоро. Обеща ми да брои дните. С Франсоа се качихме в малка лодка. Испанците чакаха на другия бряг, но не ги виждахме. Беше призори и се стелеше гъста мъгла. Чувах само плискането на водата. Щом се отделихме от брега, зърнах татко като призрак сред мъглата – махаше ни от носа на един кораб. Прекосяваше реката по същото време. – Той продължи с дълга, пресеклива въздишка. – Отначало испанците се отнасяха почтително с нас. Бяхме в дворец със сестрата на императора – кралица Елеонор. После неочаквано ни преместиха в някаква крепост, в мръсна, тясна килия с плъстен под и без прозорци. Биеха ни, ако се осмелим да продумаме на френски. Позволяваха ни да говорим само на испански. Когато най-после научих достатъчно, та да попитам стража защо ни измъчват, той ми обясни, че баща ми бил нарушил договора. Обещал, след като го освободят, да отиде в Бургундия и да я предаде мирно на императорските войски. Подготвил я обаче за война. Макар да не е възнамерявал да я отстъпи на императора, ни беше предал на испанците!

Ахнах. Веднага проумях политическата машинация – крал Франсоа е рискувал, надявайки се Карл да не убие синовете му, защото обширната имперска твърдина в Бургундия, самото сърце на държавата, ще заплаши цяла Франция. Основанията му обаче не оправдаваха ужасната му, жестока постъпка. Станах и паднах на колене пред Анри. Улових стиснатия му юмрук. Той трепна – погълнат от спомена, се сепна от допира ми. Позволи ми обаче да разтворя нежно пръстите му и да го целуна по дланта.

– Анри, с вас си приличаме – прошепнах. Забелязах любопитство да просветва в очите му и продължих: – Три години бях пленничка на бунтовниците във Флоренция.

Разтворил устни, той примигна смаяно.