Катерина де Медичи [bg]

По лицето на Маргьорит се изписа тъга. Вперила очи в празното пространство, тя продължи:

– Франция крееше в отсъствието на краля. Оказа се принуден да приеме множество неизгодни условия – да се ожени за овдовялата сестра на Карл – Елеонор, да жертва Бургундия и... синовете си.

Замълча. Спомних си сутринта, когато се събудих в Поджоа-Каяно и видях бунтовниците, строени върху конете си на обширната ливада. Спомних си как яздех с месер Силвестро през нощните улиците на Флоренция, спомних си хулите на гневната тълпа.

– Анри бе едва на седем, когато с брат му заеха мястото на баща си като заложници на императора. Държаха ги в испанската тъмница четири години и половина. Преди да напусне Франция, Анри бе ведро момче, макар и малко срамежливо. Тъгуваше за майка си, разбира се, но иначе се радваше на щастливо детство. Пленничеството го промени. Кралят често повтаря, че испанците са му върнали друго момче.

– Значи желанието на баща му да завоюва земи в Италия е обрекло Анри и брат му на заложничество – констатирах бавно. – А бракът ни е договорен, понеже папата е обещал на краля въпросните земи.

Маргьорит кимна скръбно.

– Сега навярно разбирате защо кралят е по-благосклонен към най-малкия си син Шарл. Дофинът прости на баща си, макар да не е забравил. Анри обаче нито е забравил, нито е простил. С течение на времето омразата му към краля не стихва. По-скоро се задълбочава, особено сега, след сватбата ви. – Тя въздъхна. – Знам, че животът ви няма да стане по-лек, но ако разбирате Анри, навярно ще е по-поносим.

Вдигнах едрата, гладка ръка на Маргьорит и я целунах.

– Благодаря. Вече е по-поносим. И вероятно ми помогнахте да го направя по-лек.

На другия ден загърбих нараненото си достойнство. Рано сутринта помолих мадам Жонди да ми намери таблица на френските ефемериди. Знаех рождената дата на Анри – тринайсети март, 1519, същата година, през която бях родена и аз. Реших да му изработя хороскоп, за да проумея по-добре характера му.

Сетне последвах като сянка краля – на литургията в десет, права до масата му в единайсет, докато обядваше, а епископът четеше Тома Аквински. Не ме подтикваше единствено желанието да се сближа с бащата с надеждата да го помиря със сина му, макар да целях и това. Исках да се запозная по-добре с държавната работа, да разбера силите, скрепяващи нациите и разделящи децата от бащите им.

По време на обяда кралят ме забеляза и ме покани следобед да яздя с него. В три часа бях в конюшнята и с удивление забелязах херцогинята, кацнала върху набързо скалъпено странично седло. Другите дами бяха принудени да яздят бавно, водени от конярите, ала Ан и аз трополяхме до краля и крояхме планове за бъдещ лов. Не бих казала, че тя излъчваше топлота, но ме приемаше достатъчно добре, та да си разменяме безобидни остроумия. Вече бях част от вътрешния кръг на краля.

Същата вечер семейството се събра отново за вечеря. Леля Маргьорит ме изгледа многозначително, преди да седне. Аз се настаних до нея.