Двор от крила и разруха

Амрен не каза нищо.

Мор пристъпи към нея, а аз побързах да призная:

— Права е.

И двете се втренчиха в мен с вдигнати вежди.

Преглътнах.

— Амрен е права.

Откъснах се от ръката на Рис, съзнавайки, че мълчи, за да ми позволи сама да се справя. Да подходя подобаващо и към двете като към свое семейство, но най-вече като тяхна Велика господарка.

Лицето на Мор се напрегна, но аз поклатих глава.

— Бих могла… да попитам сестрите си. Да проверя дали са се сдобили с някакви сили. Дали са съгласни да… да разказват за случилото се с тях. Но няма да ги принуждавам да ни помагат, ако не са склонни. Изборът е техен. — Надникнах към другаря си, който винаги ми предоставяше избор, и то не като подарък, а като мое собствено, спуснато от боговете право. Виолетовите му очи просветнаха одобрително. — Но все пак ще им обясня в колко… отчаяно положение се намираме.

Амрен изпуфтя подобно на настръхнала граблива птица.

— Компромис, Амрен — каза кротко Рис. — Нарича се компромис.

Тя не го удостои и с капка интерес.

— Ако искаш да убедиш сестрите си, изведи ги от Дома. Заточението не помага никому.

Рис отбеляза хладнокръвно:

— Не съм сигурен, че Веларис е готов за Неста Арчерън.

— Сестра ми не е някое бясно животно — озъбих му се аз.

Той се сви леко, а останалите развиха внезапен интерес към килима, дивана, книгите.

— Не исках да кажа това.

Не му отговорих, ала той продължи да ме наблюдава изпитателно.

Мор изгледа неодобрително Рис, а мен попита:

— Ами Илейн?

Промених леко стойката си, изтласквайки думите, които още висяха между нас с Рис.

— Мога да я попитам, но… не знам дали ще е готова да излезе сред толкова много хора. Сватбата й щеше да е идната седмица — поясних.

— Да, повтаря го непрекъснато — измърмори Амрен.

Стрелнах я гневно.

— Мери си приказките! — Амрен впери смаян поглед в мен. Аз обаче додадох: — Значи, трябва да намерим начин да закърпим стената, преди Хиберн да я разруши с Котела. И да започнем войната, преди други кралства да са обединили сили с Хиберн. И накрая да се доберем до Котела. Нещо друго?

Рис се обади зад мен с премерено небрежен глас:

— Това е, общо взето. Съберем ли армия, атакуваме Хиберн.

— Илирианските легиони са почти готови — каза Касиан.

— Не — отвърна Рис. — Говоря за по-голяма армия. Не само от Двора на Нощта, но от цял Притиан. Единственото място, в което имаме поне някакъв шанс да намерим съюзници за войната.

Никой не проговори, никой не помръдна от мястото си, а Рис добави само:

— Утре ще изпратим покани до всички Велики господари в Притиан. За среща след две седмици. Време е да научим кой ще застане до нас. И да дадем на всички да разберат какви са последиците от обратното.