Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Това… това щеше да бъде по-равностойна битка, ако питаш мен! Не, ние видяхме едва шепа грифони — най-вероятно за примамка! Нямаше какво друго да бъдат! Прекалено малко бяха, за да са сериозна сила…
— Остави това! Каква е причината за вашето поражение?
— Каква е причината? — Торгус погледна над командира си и огледа своите братя по оръжие. — Самата смърт… Смъртта, приела образа на черен дракон!
Ужас заля орките. Дори самият Некрос се смрази от тези думи.
— Детуинг?
— При това се биеше за хората! Изникна от облаците тъкмо когато се бях спуснал към един от грифоните! Едва успях да избягам!
Не бе възможно… и все пак… явно бе възможно. Торгус не би си измислил толкова отявлена лъжа. Щом казваше, че Детуинг е причината за това — а определено разрезите и раните, които красяха гигантския труп, придаваха достоверност на думите му — значи наистина бе така.
— Разкажи ми още! Не пропускай нито една подробност!
Въпреки състоянието си, ездачът изпълни заповедта, разказвайки как той и другият ездач се бяха натъкнали на скромно изглеждащата групичка. Скаути, най-вероятно. Торгус бе видял няколко джуджета, елф и най-малко един магьосник. Лесна плячка, с изключение на неочакваната саможертва на един човешки воин, който някак бе успял собственоръчно да убие другия дракон.
Дори тогава Торгус не бе очаквал някакви неприятности. Магьосникът бе причинил известно неудобство, но бе изчезнал насред битката, като вероятно бе паднал и срещнал смъртта си. Оркът бе нападнал групата, готов да я довърши.
И точно в този момент Детуинг бе атакувал. Звярът на Торгус бе отказал да се подчини на заповедите на ездача си и бе приел битката. Без да е страхливец, Торгус незабавно бе осъзнал безсмислеността на един двубой с бронирания бегемот. По време на боя непрекъснато бе карал своето животно да се оттегли. Чак когато раните на червения дракон бяха станали сериозни, звярът най-накрая се бе подчинил и бе избягал.
Докато слушаше историята, Некрос видя как най-лошите му кошмари се сбъдват. Гоблинът Крил го бе информирал вярно, че Алиансът иска да изтръгне кралицата на драконите от ръцете на орките, но противното дребно същество или не бе знаело, или не си бе направило труда да съобщи на господаря си какви сили са струпани за тази цел. Неизвестно как, хората бяха постигнали немислимото — съюз с единственото създание, от което и двете страни се страхуваха.
— Детуинг — промълви той.
И все пак защо биха хабили силите на бронирания бегемот с подобна мисия? Несъмнено Торгус правилно бе преценил, че откритата от него група е изпратена на разузнаване. Безспорно много по-голяма сила ги бе следвала по петите.
И Некрос внезапно схвана какво се случваше.
Той се обърна с лице към другите орки, като се бореше да запази контрол над гласа си.
— Нашествието е започнало, но не към севера е насочено то! Хората и техните съюзници идват първо за нас!
Неговите воини се спогледаха един друг смутено с ясното съзнание, че са изправени пред по-голяма заплаха, отколкото някой в Ордата си бе представял. Едно бе да умреш храбро в битка, съвсем друго — да знаеш, че отиваш на неизбежно заколение.
Заключенията звучаха напълно логично на Некрос. Войските на Алианса щяха да се придвижат неочаквано от запад, за да завладеят южните райони на Каз Модан. После щяха да освободят или убият кралицата на драконите — при което останките от Ордата на север около Дън Алгаз оставаха лишени от главната си подкрепа — след това щяха да тръгнат нагоре от Грим Батол. Хванати в клещи между нападателите от юг и идващите от север и последната надежда на орките щеше да бъде разбита, а оцелелите щяха да бъдат затворени в охраняваните територии, създадени от хората.
Зулухед го бе назначил да отговаря за всички въпроси, свързани с планината и пленените дракони. Шаманът не бе отговорил на повикванията му, значи считаше, че Некрос ще се справи сам със ситуацията. Много добре тогава. Некрос щеше да направи точно това.
— Торгус! Върви да те превържат и поспи малко! Ще имам нужда от теб по-късно!
— Некрос…
— Изпълнявай!
Гневът в очите му накара дори шампионът да отстъпи. Торгус кимна и се оттегли, подкрепян от един свой другар. Некрос отново съсредоточи вниманието си върху останалите.
— Съберете най-необходимото и го натоварете на фургоните! Преместете всички яйца в сандъци със сено и ги дръжте топли! — Той спря за секунда, прехвърляйки мисления си списък. — Бъдете готови да убиете всяко малко драконче, което е твърде диво, за да бъде правилно обучено!