Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Вързаните котки ставаха все по-настоятелни в протестите си, че се намират толкова близо до създанието. Илидан се опита да заглуши съскането им, все още мислейки за брат си. Не бяха видели други трупове, освен тези на злощастната група ловци, обаче…
Младежът рязко вдигна глава и каза:
— Господарю Рейвънкрест! Още не сме видели и следа от…
Ръмженето на нощните саблезъби стана още по-силно.
Илидан усети нещо зад гърба си.
Хвърли се на една страна, като без да иска се сблъска с неподготвения благородник. И двамата паднаха на земята, а младият нощен елф се оказа проснат върху командира. Мечът на Рейвънкрест излетя далеч от досега и на двамата.
Огромното ноктесто изчадие, което се беше хвърлило към магьосника, се приземи над трупа на близнака си.
— Какво, в името на… — успя да извика Рейвънкрест. Нощните саблезъби се дърпаха от дървото, искаха да нападнат, ала юздите им ги удържаха и им пречеха да помогнат.
Илидан се съвзе пръв и се обърна, тъкмо навреме да види, че адското създание се готви за втори скок. Беше сметнал мъртвото за достатъчно страшно, но да види такъв звяр на живо, при това насочен към него, почти го докара до паника.
Ала вместо да скочи отново, подобният на куче ужас внезапно замахна към Илидан с двете пипала на гърба си. Спомените за черупките, някога били могъщи магьосници от Лунната стража, изпълниха ума на нощния елф.
Докато гладните израстъци търсеха магията и тялото му, чувството му за самосъхранение най-сетне пое контрола. Спомняйки си как едното пипало на мъртвия звяр беше откъснато, Илидан бързо измисли план за нападение.
Не се опита директно да удря чудовището, защото знаеше, че това едва ли ще му помогне много. Звярът само щеше да изсмуче магията, която запратеше срещу него, и може би щеше да продължи със самия магьосник. Вместо това хвърли заклинанието си върху меча на Рейвънкрест, който лежеше извън полезрението на адския му враг.
Оживялото острие се издигна бързо във въздуха и взе да се върти бързо. Илидан го насочи към гърба на съществото, целейки се в паразитиращите израстъци.
Мечът мина през раменете на зъбатия гад с невероятна точност и отряза и двете пипала толкова лесно, колкото щеше да покоси стрък трева.
Подобният на хрътка звяр се разтресе с влудяващ писък, а от раменете по гърба му потече гъста зеленикава слуз. Изръмжа, а бесният му поглед се впи във врага, който го беше наранил толкова жестоко.
Добил смелост от успеха си и вече по-малко уплашен, след като опасността за магията му бе елиминирана, Илидан отново насочи меча на Рейвънкрест. И когато чудовището скочи към него, младият нощен елф се усмихна мрачно.
Със сила, увеличена от волята му, той заби оръжието в черепа на създанието.
Чудовището падна насред скока, после се запрепъва непохватно. Погледът му стана като стъклен. Масивният звяр направи две несигурни стъпки към Илидан и се свлече в безжизнена купчина.
Младият нощен елф почувства невероятно изтощение, ала също тъй огромно задоволство. Почти без колебание бе успял да постигне онова, което трима лунни стражи не можеха. Какво от туй, че бяха умрели, за да може той да се поучи от грешките им. Важното бе, че сам се беше изправил срещу демона и го бе победил за няколко мига.
— Браво, младежо! — Мощното тупване по гърба почти запрати магьосника върху чудовищния му враг. Докато Илидан се мъчеше да запази равновесието си, лорд Рейвънкрест мина край него, за да се възхити на сътвореното от спътника му. — Чудесна контраатака! Премахни най-голямата заплаха, а после нанеси смъртоносния удар, докато врагът се опитва да се съвземе. Прекрасно!
Благородникът затисна с крак врата на демона и се опита да извади острието си. В този миг откъм пътеката долетяха двамата стражи, а още по-нататък се дочуха викове, докато цялата група осъзнаваше каква опасност е преминала.
— Господарю! — извика един от войниците. — Чухме…
Рол’тарак мина покрай тях.
— Лорд Рейвънкрест! Вие убихте един от зверовете! Ранен ли сте?
Илидан очакваше командирът да приеме поздравите — в крайна сметка оръжието му все още пронизваше главата на чудовището — ала вместо това по-възрастният нощен елф протегна ръка си и посочи брата на Малфурион:
— Не! Ето го онзи, който с риск за живота си ме отхвърли от пътя на съществото и с лекота се справи с угрозата, без изобщо да помисли за собствената си безопасност! Правилно съм те преценил от самото начало, Илидан Стормрейдж! По-способен си от дузина лунни стражи!