Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Накрая стигнаха до източника на прекрасната светлина — отвора на огромна пещера. Тиранастраз коленичи пред нея, склони глава и изтътна:
— С твое позволение, любов моя, живот мой.
— Винаги — отвърна глас, едновременно могъщ и нежен. — За теб винаги.
Крас почувства бодване на ревност, но знаеше, че онази, която проговори, го бе обичала не по-слабо от левиатана до него. Кралицата на Живота раздаваше любовта си на всички — не само на своите консорти, но и на цялото ято. Всъщност тя обичаше всички живи същества по света, въпреки че тази обич нямаше да я спре да унищожи онези, които по някакъв начин заплашваха останалите.
А това бе нещо, което умишлено беше пропуснал да спомене на Ронин. Още в началото на Крас му бе хрумнало, че най-добрият начин да се избегне допълнителна вреда за времето би бил да се премахнат тези, които не са там, където се предполага да бъдат.
За да предпази историята от допълнителни изменения, на Алекстраза можеше да се наложи да убие и него, и човека-магьосник.
Но когато двамата с Тиранастраз влязоха, всякакви мисли за това какво би могло да се случи с него, изчезнаха, защото Крас съзря онази, която завинаги щеше да доминира сърцето и душата му.
Прекрасната светлина, която изпълваше всеки ъгъл и цепнатина в огромната зала, се излъчваше от блестящия червен дракон. Алекстраза беше най-великата от нейния вид, два пъти по-голяма от титана, който Крас яздеше. Но въпреки това в масивната й фигура се усещаше вродена нежност и докато магьосникът я гледаше, Кралицата на Живота деликатно премести едно крехко яйце от топлината на тялото си към една димяща дупка, където го настани на сигурно място.
Тя бе заобиколена от яйца. Това бе най-новото й люпило, при това доста голямо. Всяко от тях беше само една стъпка високо — голямо по повечето стандарти, но миниатюрно в сравнение с майката, която го беше снесла. Крас преброи три дузини. Само половината щяха да се излюпят, а от тях едва половината — да израснат до възрастни дракони, но при расата му беше така — сурово начало, предзнаменуващо живот на слава и чудеса.
Около тази гледка като рамка цъфтяха растения, които не би трябвало да могат да съществуват при такива условия, особено пък под земята. Стените бяха покрити с увивни лиани и килими от лилави цветя. Златни лилии украсяваха земята около гнездото, рози и орхидеи обрамчваха мястото, където лежеше самата Алекстраза. Всяко растение цъфтеше ярко, пиейки от величественото присъствие на Кралицата на Живота.
Кристално чист поток течеше през пещерата и женският дракон можеше да пие от него, ако пожелае. Тихото бълбукане добавяше за спокойствието на мястото.
Тиранастраз сведе глава, за да може дребният му ездач да слезе. Без да изпуска Алекстраза от поглед и за миг, драконовият магьосник пристъпи по каменния под, после коленичи.
— Кралице моя…
Но вместо да му обърне внимание, тя се извърна към огромния мъжкар, който го беше довел:
— Тиран, би ли ни оставил сами за миг?
Бегемотът отстъпи от залата без звук. Кралицата на Живота премести погледа си върху Крас, ала също не проговори. Той стоеше коленичил пред нея, чакайки знак, че го е познала, ала уви, напразно.
Неспособен да понесе повече тишината, най-накрая той изстена:
— Кралице моя, свят мой, възможно ли е точно ти, от всички живи същества, да не ме познаваш?
Тя го изучаваше през премрежени клепачи, а после отговори:
— Разпознавам това, което чувстваш, и знам какво е. Именно заради това обмислих внимателно историята, която си разказал на другите. Вече съм решила какво трябва да бъде сторено, ала има още един, който трябва да бъде включен в тази ситуация, защото неговото царствено мнение е също толкова важно за мен, колкото моето собствено… Ах, ето го и него!
От един друг вход се появи възрастен мъжкар, съвсем малко по-дребен от Тиранастраз. Новодошлият се клатеше, сякаш всяка стъпка му костваше усилия. С избелели люспи и уморени очи, първоначално той изглеждаше много по-стар от консорта на Алекстраза… докато магьосникът внезапно не осъзна, че не възрастта бе покосила по този начин дракона, а някаква неизвестна болест.
— Ти… ме призова… моя Алекстраза.
Когато Крас чу гласа на отслабения гигант, светът му отново се обърна с главата надолу. Той се изправи с препъване и отстъпи назад от мъжкаря с нескрито удивление.
Кралицата на Живота забеляза реакцията му, макар погледът й да остана насочен към новодошлия: