Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Илидан ясно схвана скритото послание. Силите му бяха по-слаби през деня, но командирът все пак беше убеден, че той ще му бъде от полза. Доверието, което Рейвънкрест имаше в него, накара главата му да се завърти.
— Няма да ви проваля, господарю.
— Чудесно, младежо!
Докато се качваше на пантерата, Илидан хвърли бърз поглед към Тиранде, за да й покаже, че не трябва да се притеснява за Малфурион и орка. Той щеше да язди с командира и да помага по всякакъв начин, но само докато е сигурен, че двамата ще са в състояние да избягат.
Кратката, но благодарна усмивка на приятелката му беше единствената награда, за която можеше да мечтае. Чувствайки се доста горд със себе си, Илидан кимна на Рейвънкрест, че е готов.
С махване на ръка командирът на нощните елфи поведе въоръжената си сила напред. Илидан се наведе над главата на пантерата, решен да не изостава зад благородника. Щеше да намери начин едновременно да задоволи Рейвънкрест и да направи така, че алтруистично настроеният му брат да не попадне в Блек Руук. Малфурион добре познаваше горите, което означаваше, че вероятно ще задържи разстоянието между себе си и войниците и Лунната стража, но при най-лошия случай, ако преследвачите застигнеха близнака му и съществото на Тиранде, Илидан щеше да пожертва Брокс, за да спаси брат си. Приятелката им щеше да го разбере. Щеше да направи каквото може, за да го избегне, но роднинската кръв идеше на първо място…
Както често ставаше по тези земи, пейзажът бе обвит от сутрешна мъгла. Тя щеше да се разнесе скоро, но даваше по-голям шанс на Малфурион. Илидан държеше погледа си на пътеката, чудейки се дали е същата, по която се движи и брат му. Възможно беше Лунната стража дори да не се движи в правилна посока, което щеше да означава, че лорд Рейвънкрест само си губи времето.
Но докато навлизаха все по-дълбоко в гората, мъглата бързо се стопи. Сутрешното слънце изглеждаше също толкова нетърпеливо да изсмуче силите на Илидан, колкото и да изяде мъгливите нишки, но той стисна зъби и се опита да не мисли за това. Ако се стигнеше дотам да се правят някакви магии, не възнамеряваше да разочарова благородника. Ловът на орка беше повече повод за Илидан да направи нови връзки в йерархията на нощните елфи, отколкото да има нещо общо с бягството на Брокс.
Когато стигнаха върха на хребета, нещо в низините го накара да се намръщи, а лорд Рейвънкрест измърмори тихо проклятие. Командирът веднага забави своето животно, а останалите се изравниха с него. Пред тях се издигаха множество странни могили, разпръснати около пътеката. Нощните елфи започнаха да се спускат предпазливо по другия скат на хълма, а водачът им постоянно ги караше да бъдат нащрек. Илидан внезапно започна да се моли да не е надценил дневните си умения.
— В името на благословените очи на Азшара! — измърмори Рейвънкрест.
Младият магьосник не можеше да проговори. Само стоеше зяпнал при вида на клането, което се разкри пред тях, докато приближаваха.
Поне половин дузина нощни елфи, включително двама от Лунната стража, лежаха мъртви, а телата им бяха разкъсани на парчета. Двамата магьосници освен това изглеждаха като изсмукани от някаква вампирска сила. Приличаха на изсушени плодове, останали твърде дълго на слънце. Съсухрените им фигури бяха протегнати в пози на ужасяваща агония.
Пет саблезъба също лежаха наоколо, някои с изтръгнати гърла, а останалите — изкормени. От другите пантери нямаше следа.
— Прав бях! — отсече Рейвънкрест. — Това зеленокожо същество не е било само! Нужни са били поне две дузини, за да направят това…
Илидан не му обърна внимание, по-притеснен от това какво може да се е случило с Малфурион. Клането не можеше да бъде дело на брат му. Дали пък командирът не беше прав? Възможно ли беше Брокс да е предал брат му, водейки го при жестоките си другари?
„Трябваше да убия тоя звяр, когато имах шанса!“
Юмрукът му се сви и той усети как яростта подхранва силите му. Ако в този момент му се изпречеше цел, щеше безапелационно да докаже магическата си мощ пред благородника.
След това един от войниците забеляза нещо, вдясно от сцената на клането.
— Господарю! Елате да видите! Никога не съм срещал подобно нещо!
Извръщайки животните си, Илидан и Рейвънкрест зяпнаха с разширени от удивление очи звяра, който другият нощен елф бе открил.
Създание, излязло от кошмар, донякъде приличащо на куче, но чудовищно изкривено, сякаш някой луд бог го беше създал в дълбините на изтерзаното си подсъзнание. Дори в смъртта не беше загубило нищо от присъщия му ужас.