Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Няма да ги хванат.
Той примижа — заслепяващото слънце изобщо не му беше по вкуса. Чувстваше как силите му отслабват, а приливът на магията намалява. Илидан не обичаше подобни усещания. Той обожаваше магията във всичките й форми. Това бе и единствената причина изобщо да се опитва да следва пътеката на друидството. А също и фактът, че наученото от Ценариус не се влияеше от деня и нощта.
Намираха се опасно близо до площада, където Тиранде беше настояла да се върнат, когато суматохата утихна достатъчно. Лунната стража и войниците яздеха след Малфурион и само двама пазачи бяха оставени да огледат клетката за следи. Така и направиха, но не откриха нищо, точно както очакваше Илидан. Всъщност той считаше себе си за не по-малко добър от най-уважаваните магьосници, ако не и повече.
— Трябва да тръгна след…
Нямаше ли да се откаже най-накрая?
— Ако го направиш, поставяш на риск всички! Да не би да искаш да заведат онова любимо твое животно в замъка Блек Руук, при лорд Рейвънкрест? Всъщност възможно е всички да ни откарат…
Илидан затвори рязко устата си. От отсрещния край на площада се появиха няколко бронирани ездача… а начело се намираше самият лорд Рейвънкрест.
Твърде късно беше да се скрият. Когато елфският командир премина край тях, погледът му първо се спря на Тиранде, а после и на спътника й.
Виждайки Илидан, Рейвънкрест изведнъж накара групата си да спре.
— Познавам те, младежо… Илидан Стормрейдж, нали така се казваше?
— Да, господарю. Срещали сме се веднъж.
— А ти си?
Тиранде се поклони.
— Тиранде Уиспъруинд, послушница в храма на Елун…
Качените на пантерите си нощни елфи учтиво изобразиха знака на луната. Рейвънкрест се поклони любезно, а после отново върна погледа си върху Илидан:
— Спомням си срещата ни. Тогава изучаваше изкуствата. — Той потърка брада. — Все още не си член на Лунната стража, нали?
Това, че Рейвънкрест задава въпроса по този начин, показваше, че вече знае отговора му. Явно след първоначалната им среща беше държал Илидан под око, а това накара младия нощен елф да се почувства едновременно горд и доста неспокоен. Не си спомняше да е правил нещо, което да предизвика интереса на командира.
— Не, господарю.
— Значи си свободен от техните задръжки, нали?
Това, за което намекваше Рейвънкрест, бяха клетвите, които всеки магьосник полагаше при встъпването си в ордена. Лунната стража имаше собствени закони и не се подчиняваше на никого, освен на кралицата… което означаваше, че не са на разположение на такива като командира.
— Предполагам, че да.
— Добре. Много добре. При това положение бих желал да яздиш с мен.
Сега и Тиранде, и Илидан изглеждаха объркани. Вероятно от страх за безопасността на приятеля си, послушницата каза:
— Господарю Рейвънкрест, за нас би било чест…
Но не можа да стигне по-далеч. Възрастният нощен елф вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Не и ти, сестро, макар че благословията на Майката Луна винаги е добре дошла. Но не, само с младежа говоря аз сега.
Опитвайки се да не покаже засилващото се у него притеснение, Илидан запита:
— Но за какво бих ви бил нужен, господарю?
— За момента, в разследването на бягството на създанието, което бяхме затворили тук! Новините за това достигнаха до мен само преди броени минути. Ако все още не са го хванали, мисля че имам някои идеи за това как да го открия. Но може би ще имам нужда от малко магия и макар Лунната стража да е напълно компетентна, предпочитам някой, който да изпълнява моите заповеди.
Да откаже на нощен елф с толкова висок ранг като Рейвънкрест, би било нелепо, но ако се присъединеше към него, рискуваше живота на Малфурион. Тиранде тайно хвърли поглед към Илидан в опит да разчете мислите му. На него пък от своя страна му се искаше тя да му посочи най-правилния път на действие.
Всъщност изборът беше само един:
— За мен е чест да се присъединя към вас, господарю.
— Отлично! Рол’тарак! Пантера за нашия млад приятел-магьосник!
Офицерът, към когото се беше обърнал, доведе резервен нощен саблезъб, сякаш Рейвънкрест бе очаквал Илидан през цялото време. Животното приклекна, за да може новият му ездач да се качи.
— Слънцето отдавна изгря, господарю — отбеляза Рол’тарак на командира, докато подаваше юздите на брата на Малфурион.
— Ще се справим… както и ти, нали, магьоснико?