Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Какво ще кажеш, магьоснико?
За момент Илидан забрави, че той е източникът на магическа мъдрост в отряда. Разтърсвайки глава, отговори честно:
— Нямам представа, господарю…
Колкото и ужасяващо да беше чудовището, някой го бе убил, забивайки самоделно копие в гръкляна му, като по този начин го беше задушил до смърт.
Мислите на Илидан отново се върнаха към брат му, за когото знаеше, че е навлязъл в тази гора. Малфурион ли бе сторил това? Изглеждаше малко вероятно. Или близнакът му вместо това лежеше наоколо, разкъсан също като Лунната стража?
— Много странно — промърмори Рейвънкрест. След това рязко си възвърна самообладанието и се огледа наоколо. — Къде са останалите от първия отряд? — запита той без конкретна посока. — Трябва да са двойно повече от тези, които открихме!
Сякаш в отговор, от юг, където гората се спускаше рязко и ставаше по-опасна и дива, прозвуча самотен тъжен вой на рог.
Командирът посочи с острието си в посоката на звука:
— Натам… но внимавайте… може да има още от тези зверове наоколо!
Групата продължи да се спуска бавно, като всеки неин член, включително Илидан, следеше внимателно сгъстяващите се гори. Рогът не прозвуча втори път, което изобщо не бе добър знак.
Няколко крачки по-надолу се натъкнаха на друг нощен саблезъб. Цялата му дясна страна беше разкъсана, а гърбът му бе счупен от удара в двата огромни дъба, към които го бяха запратили. Съвсем малко по-далеч, облегнат на масивен камък, лежеше още един от Лунната стража. Изсушеното му тяло и ужасяващото изражение на агония плашеха дори калените ветерани на лорд Рейвънкрест.
— Внимателно… — нареди тихо благородникът. — Пазете реда…
Рогът прозвуча немощно още веднъж, този път много по-близо и право напред.
Новодошлите започнаха да си прокарват път към него. Илидан имаше ужасяващото усещане, че нещо ги наблюдава, но накъдето и да погледнеше, виждаше само дървета.
— Още един, господарю! — извика нощният елф, наречен Рол’тарак, и посочи право напред.
И наистина, пред тях лежеше още един мъртъв адски звяр, а тялото му бе протегнато, сякаш и в смъртта си търсеше жертва. В добавка към разранената си морда и разкъсаната плешка, по краката на чудовището имаше странни белези като от въжета. Това, което го беше убило обаче, бяха няколкото добре насочени удара в гърлото от ятагани на нощни елфи. Едно от остриетата дори още стоеше забито в звяра.
Наоколо намериха други двама войници. Добре тренираните войни на кралството бяха разхвърляни като парцалени кукли. Челото на Илидан се набръчка от объркване. Ако нощните елфи бяха успели да убият и двете чудовища, къде бяха оцелелите?
Само след миг намериха останките.
Самотен боец се беше облегнал на едно дърво, а лявата му ръка беше разкъсана. Виждаше се, че е направил жалък опит да превърже жестоката рана. Войникът зяпаше в новодошлите без да ги вижда, а рогът все още висеше в оцелялата му ръка. Гърдите му бяха напоени с кръв.
До него лежеше другият оцелял — ако можеше да се приеме за оцеляване половината ти лице да липсва и единият крак да е почти откъснат. Дишането му беше накъсано, а гърдите му едвам се издигаха.
— Ей, ти! — извика Рейвънкрест към боеца с рога. — Погледни ме!
Оцелелият примигна бавно, фокусирайки с мъка благородника.
— Това ли са всички? Има ли други?
Пребитият войн отвори уста, но от нея не излезе звук.
— Рол’тарак! Прегледай раните му! Дай му вода, ако има нужда.
— Да, господарю.
— Останалите се разпръснете! Веднага!
Илидан остана край Рейвънкрест, наблюдавайки притеснено как останалите разполагат постове на всеки три крачки. Това, че толкова много техни другари, включително и трима магьосници, бяха изклани толкова лесно, не спомагаше за високия им морал.
— Говори! — изрева благородникът. — Заповядвам ти! Кой ви нападна? Избягалият затворник?
Като чу това, окървавеният войник се изсмя дивашки. Рол’тарак се стресна и отстъпи назад.
— Т-така и не го видяхме, г-господарю — отвърна осакатеният нощен елф. — Сигурно и т-той с-самият е бил изяден!
— Значи тези зверове са виновни? Тези… хрътки?
Войникът кимна.
— Какво стана с Лунната стража? Защо не са ги спрели? Със сигурност дори през деня…
Раненият войн отново се изсмя:
— Г-господарю! М-магьосниците бяха н-най-лесната плячка…